БСП 1% пред ГЕРБ

шансове при определени условия. Мотивацията на техните симпатизанти обаче представлява сериозен проблем за тях. Привличането на нови партньори и най-вече на СДС е от решаващо значение за тази част на политическия спектър. Ролята на синята формация е особено важна, тъй като има символично значение. СДС обаче е в привилегирована позиция и може да избира между 2 опции: да възобнови съюза с либералните субекти или да се ориентира по-традиционно и консервативно. На този фон конструирането на коалиция Демократична България изглежда преждевременно и представлява сериозно препятствие пред привличането на СДС. Привържениците на синята идея се разпределят почти поравно между двата варианта. Изборът, който трябва да направи ръководството на СДС, трябва да бъде дългосрочен. Конюнктурни съображения не биха могли да доведат до избистряне на образа на партията пред симпатизантите й.

Парламентарно представената партия ВОЛЯ вече обяви декларира своите намерения за Евроизборите. Обявената коалиция не осигурява механично увеличение на електоралната й тежест. В този си вид новата формация по-трудно може да влезе в нов съюз с цел преодоляване на изборния праг.

Данните показват електорално укрепване при АБВ. Избирането за нов лидер на опитен политик като Румен Петков увеличи присъствието на партията в публичното пространство. Проблем за формацията в момента е възходът на БСП, която обсебва лявото пространство. Неблагоприятно обстоятелство е и липсата на подходящи партньори с близка ориентация. Все пак АБВ има образа на системна партия, която разчита на дългосрочно присъствие в политическото пространство.

Ако структурата на политическите предпочитания не претърпи големи промени в хода на предизборната борба, можем да предположим, че двете най-силно подкрепени политически формации ГЕРБ и БСП ще получат по 6 Евродепутатски места, ДПС – 3 или 4. А борбата за оставащите 1 или 2 места ще се води от всички участници на политическата сцена.

Досега у нас фокусът на общественото внимание не беше насочен към събитията в европейските институции. Важността на случващото се в Европа все повече се осъзнава. Европредседателството на страната ни по естествен начин ускори този процес. През изминалия мандат най-забележимо се оказа присъствието в Европейския парламент на Сергей Станишев. Открояваха се темите като влизането ни в Шенген и в Еврозоната, които отстояваше лидерът на ПЕС. Явно активната позиция на бившия премиер му позволи да постигне напредък по тези важни за страната ни въпроси, което е оценено от общественото внимание. Също така се откроява активната позиция на Ангел Джамбазки. Макар и от несистемни позиции, евродепутатът от ВМРО се намесваше активно по теми, чувствителни за нашето общество и действията му не са останали незабелязани. За отбелязване е и дейността на Мария Габриел, която смени позицията на Евродепутат с тази на Еврокомисар. Явно оценката за нейната работа е положителна. Различими за обществения интерес са още 5-6 имена на Евродепутати, останалите са в анонимност. Изследването показва, че за хората у нас най-важната кауза, която българските Евродепутати трябва да отстояват, е защита на интересите на България, нашата независимост и повишаването на стандартна на живот у нас. Това искат да виждат българските граждани, вплетено в конкретните политики. С увереност можем да допуснем, че на предстоящите избори новите кандидати ще бъдат оценявани през тази призма.

За една трета от хората у нас най-значимо влияние и авторитет в Европа от българските политици има Бойко Борисов. Тази висока оценка премиерът е заслужил благодарение на успешното Европредседателство и на активната външнополитическа позиция през третия му управленски мандат. Според обществеността у нас вече е значителна и тежестта на президента като външнополитически фактор. Сергей Станишев също се откроява като български лидер в международен план. Водачката на опозицията Корнелия Нинова е посочена на 4то място, което показва, че засега нейното политическо присъствие преобладава вътре в страната. Открояват се още имената на Мария Габриел и Екатерина Захариева, което е естествено с оглед на техните професионални ангажименти.

Мажоритарният елемент ще играе значителна роля на предстоящите избори. Поради това значение ще имат потенциалът, с който разполагат отделните партии и начинът, по който ще подредят листите си. ГЕРБ разполага с успешни Евродепутати, но за евентуален водач на листата Томислав Дончев получава около 3 пъти по-голяма подкрепа от следващия го Андрей Ковачев. При БСП дилемата е по-сложна, защото избирателите открояват двама претенденти. Лидер е Сергей Станишев, който с присъствието си би повишил подкрепата за партията като цяло. Името на Елена Йончева обаче също носи голям потенциал. Засега тя получава подкрепа, равна на тази на партията, която я излъчва, но при разигралата се ситуация влиянието й може да расте. При другите партии с възможности за спечелване на Евродепутатско място електорална тежест имат както имената на някои от лидерите, като Волен Сидеров, Веселин Марешки и Николай Бареков, така и настоящи и бивши Евродепутати като Ангел Джамбазки, Светослав Малинов и Ивайло Калфин. Лидерството в листата на ДПС и този път е енигматично за широката публика.

За коя политическа сила ще гласувате на изборите за Европейски парламент през май 2019 г.?

ПРОЦЕНТ

ГЕРБ 20,0

БСП 8,3

ДПС 5,3

АТАКА 1,7

ВОЛЯ 1,6

ДСБ 1,4

СДС 1,1

НФСБ 0,8

АБВ 0,8

ВМРО 0,7

Да, България 0,4

Друга партия/коалиция 4,0

Не съм решил/а 26,6

Няма да гласувам 17,3