Франциск към Неофит: Ще нося в сърцето си спомена за братската ни среща

Бих искал отново да благодаря за оказания ми прием и да Ви уверя, че ще нося в сърцето си спомена за тази братска среща. Това каза папа Франциск в словото си към Българския патриарх Неофит, съобщиха от Св. Синод.

„Ваше Светейшество, скъпи братя, уверявам Ви в моята молитва за вас, за верните на този обичен народ, за високото призвание на тази страна, за нашия път в икуменизъм на кръвта, на бедния и на мисията. На свой ред моля за място във Вашите молитви, в увереността, че молитвата е вратата, която открива всеки път на добро“, заяви Светият отец.

„В радостта на възкръсналия Господ отправям към Вас пасхалния поздрав в тази неделя, която в Християнския изток е наричана „Томина неделя". Съзерцаваме апостола, който слага ръка в ребрата на Господ и след като е докоснал раните Му, изповядва: „Господ мой и Бог мой!" (Йоан. 20:28). Раните, които в хода на историята се отвориха сред нас, християните, са болезнени разкъсвания, нанесени на Тялото Христово, което е Църквата. И днес докосваме с ръка техните последствия. Но може би, ако сложим заедно ръка в тези рани и изповядаме, че Иисус възкръсна, и Го обявим за наш Господ и наш Бог, ако, признавайки нашите несъвършенства, се потопим в Неговите рани от любов, можем да намерим отново радостта от прошката и да предвкусим деня, в който с Божията помощ ще можем да отслужваме на един и същ олтар пасхалната тайна“, посочи папа Франциск.

„По този път сме подкрепяни от много братя и сестри, които, преди всичко, бих искал да почета: те са свидетелите на Пасхата. Колко християни в тази страна понесоха страдания заради Иисусовото име, особено по време на гоненията от миналия век! Икуменизмът на кръвта! Те разнесоха нежен аромат в Земята на розите. Преминаха през тръните на изпитанието, за да разпръснат уханието на Евангелието. Разцъфнаха на плодородна и добре обработена почва, сред народ, богат на вяра и неподправена човечност, който им даде здрави и дълбоки корени: мисля си особено за монашеството, което от поколение на поколение е подхранвало вярата на хората“, каза папата.

„Вярвам, че тези свидетели на Пасхата, братя и сестри от различни деноминации, обединени на Небето от божествената любов, сега гледат на нас като на семена, посадени в земята, за да дадат плод. И докато много други братя и сестри в света продължават да страдат заради вярата, молят нас да не оставаме затворени, а да се отворим, защото само така семената дават плод“, каза още папа Франциск.

Тази среща, която толкова много исках, идва след тази на свети Йоан Павел II с Патриарх Максим по време на първото посещение на Епископ на Рим в България и следва стъпките на свети Йоан XXIII, който през годините, прекарани тук, толкова се привърза към този „простодушен и добър" (Giornale dell'anima, Bologna 1987, 325) народ, оценявайки неговата честност, трудолюбие и достойнство в изпитанията, каза още папа Франциск.

„Намирам се и аз тук - гост, посрещнат с обич - и изпитвам в сърцето си тъгата по брата - онази здравословна тъга по единството сред синовете на един и същ Баща, която Папа Йоан със сигурност имаше възможност да култивира у себе си в този град. Именно по време на Втория ватикански събор, свикан от него, Българската Православна Църква изпрати свои наблюдатели“, посочи папата.

„Оттогава контактите са се умножили. Мисля си за визитите на български делегации, които от петдесет години посещават Ватикана и които всяка година имам радостта да посрещам; както и за присъствието в Рим на българска православна общност, която се моли в църква от моята епархия. Радват ме топлият прием, запазен тук за моите пратеници, чието присъствие се усили през последните години, и сътрудничеството с местната католическа общност, най-вече в културната сфера“, заяви Светият отец.

„Уверен съм, че с Божията помощ и във време, в което Провидението реши, тези контакти ще могат да въздействат положително върху много други аспекти на нашия диалог. Междувременно сме призвани да вървим и да действаме заедно, за да дадем свидетелство на Господ, по-специално служейки на най-бедните и забравени братя, в които Той присъства. Икуменизмът на бедния“, изтъкна папа Франциск.


„Тези, които ни ориентират по пътя, са най-вече свети свети Кирил и Методий, които са ни свързвали още от първото хилядолетие и чиято жива памет в нашите Църкви остава като източник на вдъхновение, защото, въпреки несгодите, те поставиха на първо място благовестието на Господ, призива към мисия“, обяви папата.

„Както е казал свети Кирил: „С радост аз тръгвам за християнската вяра; колкото и уморен и физически изпитан да съм, аз ще ида с радост" (Vita Constantini VI,7; XIV,9). И докато се предусещали предупредителните знаци за болезнените разделения, които щели да настъпят през следващите векове, избрали перспективата на общението. Мисия и общение: две думи, винаги скланяни в житието на двамата светци и които могат да осветяват нашия път, за да растем в братството. Икуменизмът на мисията“, допълни той. „Кирил и Методий, византийци по култура, имаха смелостта да преведат Библията на език, достъпен за славянските народи, така че божественото Слово да предшества човешките думи. Тяхното смело апостолско дело остава за всички образец за евангелизация. Една област, която ни изпитва в благовестието, е тази на младите поколения. Колко е важно, като уважаваме съответните традиции и особености, да си помагаме и да намираме начини да предаваме вярата на език и във форми, които да позволяват на младите да изпитат радостта от един Бог, Който ги обича и ги зове! В противен случай ще бъдат изкушавани да се доверяват на многото измамни сирени на консуматорското общество“, обяви папа Франциск.

„Общение и мисия, близост и благовестие: свети свети Кирил и Методий имат много да ни казват и що се отнася до бъдещето на европейското общество. Наистина, те „бяха в известен смисъл радетелите на една обединена Европа и на един дълбок мир сред всички жители на континента, показвайки основите на ново изкуство на съжителство, като се уважават различията, които въобще не са пречка за единството" (S. GIOVANNI PAOLO II, Saluto alia Delegazione ufficiale della Bulgaria, 24 maggio 1999: Insegnamenti XXII, 1 [1999], 1080). И ние, наследници на вярата на светците, сме призвани да бъдем ковачи на общение, инструменти на мир в името на Иисус. В България, „духовен кръстопът, земя на срещи и взаимно разбирателство" (Същият АВТОР, Discorso durante la Cerimonia di benvenuto, Sofia, 23 maggio 2002: Insegnamenti XXV, 1 [2002], 864), са намерили прием различни деноминации - от арменската до евангелската, и различни вероизповедания - от еврейското до мюсюлманското. Среща прием и уважение Католическата църква - и от латински, и от източен обред“, посочи папа Франциск.

„Благодарен съм на Ваше Светейшество и на Светия Синод за това благоволение. Също в нашите отношения свети свети Кирил и Методий ни напомнят, че „известно различие на обичаи и нрави не противоречи ни най-малко на единството на Църквата" и че между Изтока и Запада „различни богословски формулировки нерядко се допълват, вместо да си противоречат" (ВТОРИ ВАТИКАНСКИ СЪБОР, Deer. Unitatis redintegratio, 16-17). „Колко неща можем да научим един от друг!" (Апостолическо насърчение Evangelii gaudium, 246)“, каза още той.

От своя страна, българският патриарх Неофит прочете следното послание от Св. Синод на Българската православна църква:

Христос Воскресе!

Ваше Светейшество!


От името на Светия Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия приветстваме Вас и Вашите спътници с „Добре дошли”. Добре дошли в земите, носителки на наследството на светите равноапостолни Кирил и Методий, на свети княз Борис-Михаил Покръстител, на свети Климент Охридски и на много други Божии светци и угодници, благодарение на чието просветителско дело през IX-ти и X-ти век християнството се разпространи в Европа и отвъд нейните предели.