12 млрд. за нищо и половина: Провал е и новият План за възстановяване

 12 млрд. лв. вместо предвидените 12 млрд. евро и то без визия за следващите 50 г, с каквато ги проектират в другите страни, иска България от ЕС по Плана за възстановяване, наричан още Нов План Маршал. Той обаче е по-мащабен от миналия, създал след войната Европа на благоденствието 1949 - 2019 г.

Предвидената втора междинна версия на Националния план за възстановяване на правителството се оказа също толкова безперспективна, колкото и предходната.  Първият вариант беше критикуван от бизнеса за това, че не е достатъчно новаторски и създава предпоставки просто за харчене, но е и за развитие. 50% бяха за саниране, вместо за наука, дигитализация, здравни и зелени технологии като при всички други в ЕС. В Италия даже си свалиха правителството заради недостатъчно добрия План и утре се очаква новия кабинет на Драги.

В отговор на пандемията от Covid-19 евролидерите се договориха към стандартния бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. рекордните 1.07 трилиона евро да се добави и възстановителен антикризисен фонд на обща стойност 750 млрд. евро, който ще се финансира с общоевропейски заем. Въпросният антикризисен механизъм се нарича ЕС: Следващо поколение. Предвидените от Брюксел пари са повече, отколкото са били като сравнима стойност, по плана Маршал, който възстановяви Европа след края на Втората световна война. Сега целта е държавите в ЕС да заложат бъдещото развитие с хоризонт от 50 години напред.

По този механизъм България може да получи 12.2 млрд. евро. От тази сума грантовете по Инструмента за възстановяване и устойчивост са 6.2 млрд. евро (около 12 млрд. лв.). Всяка държава има срок до 30 април 2021 г. да изготви и изпрати на ЕК национален план. Въпреки че страната ни има право да кандидатства за 12 млрд. евро, кабинетът реши да поиска 12 млрд. лева, което е половината от възможното.  Повечето държави залагат проекти за много по-големи суми от онези, които им се полагат, за да може евентуално да получат от такива като нашата, които не са в час.  Освен, че властта не успя да си поиска финансиране, но се оказа, че  няма и реални иновативни проекти.