2 г. България нехае за Балетната Олимпиада във Варна: Фигаро

Гордост за всяка нация, дори за най-малката, е била и си остава самобитната култура. Културата винаги във всички времена е обединявала хората. Невежеството винаги е разрушавало", пък са редове от откритото писмо на легендарния балетист Владимир Василиев, носител на първия "Гран при" от Варна. Впоследствие той участва и в гала-концертите, а в последните години е бил и председател на журито. "Аз винаги ще помня 1964 г. За пръв път в историята на танца малката велика България организира и проведе първия в света международен балетен конкурс. За България говореше целият свят", допълва той.

"През всичките тези 54 г. журито не сбърка нито веднъж, а жителите на града се превърнаха в истински експерти. Силата на техните бурни аплодисменти по време на петнадесетте конкурсни вечери е безпогрешен индикатор. Достатъчно е да наостриш ухо, за да разбереш дали участникът в съревнованието има или няма шансове. В един театър, обвит в зеленина, декориран със знамената на 36-те страни участнички, на сцена, която може да бъде хлъзгава от влагата на морските вечери, носени от възгласите на публиката, 160 участници на възраст между 15 и 26 години излизат иззад зеленината, която служи за кулиси, и състезанието започва. За слава. На конкурса в Москва лауреатът на Голямата награда получава 100 000 долара. Във Варна наградата на златния медалист едва покрива размера на транспортните разходи. Но да си сред  участниците, взели златен медал, няма цена. Само Варненският конкурс дава шанс на танцьорите да станат част от легендата", продължава репортажът на Бавелие във Фигаро.

На снимката: Василиев и Максимова изгряват във Варна през 1964 г.