Мегадлъжниците на хазната искат и бракът да им се плати от държавата, и на телевизиите - таксите

толкова. Защото си знаехме до какво ще доведе монополът в разпространението и сами се избавихме от него. Не викахме неволята.

Както вече имахме възможността да информираме премиера и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ако подобни практики, забранени от Европейския съюз като държавна помощ продължават, ще заведем дело. И тая работа с достъпа до информация не минава: има си сайтове и безплатен всекидневник с радиостанции, никой няма да бъде ощетен.

Само напомняме досегашната практика: Овъргаз спечели своето дело за доставките на газ срещу държавния монополист. И ние ще успеем.

КРИБ няма ли да се сети за стотиците хиляди други фирми, които са изправени не по своя воля пред пропастта заради забраната да работят. Е, техните шефове не са близки до властта, но изхранват милиони българи. Онези „павилиончета“, „салончета“ и др.

Не може да има за едни, а да няма за други. Или ще има „правоимащи“ и „правонямащи“ и привилегии като при соца? Не свършихме ли с оная история преди 30 години?