Конституционният съд увеличи тежестта си в баланса на властите: Проф. Даниел Вълчев

Значи има подобни решения и в други правни системи?

- Ще припомня два класически случая за подобни решения. С решението по делото Мълбъри срещу Медисън (1803 г.) Върховният съд на САЩ си самовъзлага контрол за конституционност на актове на законодателната власт. А с решението по делото Коста срещу Енел (1964 г.) Съдът в Люксембург поставя началото на тезата за примат на правото на ЕС над националните правни системи вкл. и над конституциите на държавите-членки и така по същество разширява своите юрисдикционни възможности.

Българският КС и преди е приемал решения, с които е увеличавал своята институционална тежест - например с решение № 3/2003 г. той постанови, че Закон за изменение и допълнение на Конституцията, приет от Обикновено народно събрание, подлежи на общо основание на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд. С последното си решение КС направи още една, доста голяма според мен, крачка в тази посока. И е важно това да бъде ясно артикулирано и разбрано.

Да обобщим ли, че това може да е за добро, като имаме предвид доста произволното законотворчество на българския парламент?

Трудно е да се отговори еднозначно. По правило един силен орган за конституционен контрол е нещо добро. Дали социалната и институционална среда на 42-ия паралел ще засили ефекта от това правило или ще го намали, предстои да видим.

Източник: https://www.dnevnik.bg/intervju/2020/05/11/4063982_prof_daniel_vulchev_konstitucionniiat_sud_uvelichi/?ref=home_layer2