Отказва ли се концесионерът на Летище София?

беше заведено по повод множеството нередности в тръжната процедура и нейните резултати.

Турците са наричали Левски Джин Гиби, защото бил като дух. Нещо подобно, ако съдим по осъществените от нас разумни проверки, имаме и тук – няма публичен адрес, телефон, мейл.

Предложеното от победителя годишно концесионно възнаграждение от 24,54 млн. евро да беше едва №3 като сума, а по начало бе обявено – и това е нормално – че търсим най-висока цена. Особено в проекция 30 години, за колкото е концесията, загубата на пари за държавата се очертава грамадна: ЧЕТВЪРТ МИЛИАРД ЕВРО (247,8 млн.) ИЛИ  ПОЛОВИН МИЛИАРД ЛЕВА. Даже сме чували и човек, който може да е взел разликата, но е работа на съответните органи да го изяснят. Трудно обяснимо по пътя на логиката и нормалността. Особено при

отказ на държавата да проведе преговори за подобряване на финансовите параметри с явно фаворизирания от нея купувач

Техническата оферта обаче получи максималните точки и това натежа в предпочитанията на ведомството. И правителството и повярва, въпреки че е наясно с печалния опит от качеството на работата на Щрабаг на Летище София – огромно закъснение, лошо изпълнение, разпадащи се конструкции на Терминал 2.

Любопитен момент от произнасянето на КЗК е, че становищата, доводите и аргументите на жалбоподателите, предпочетения концесионер и транспортното ведомство са били изслушани на заседание на комисията на 14 ноември 2019 г., а ден по-късно вече е готово решението за оставяне без уважение на исковете, което е 284 страници. Не е ясно как комисарите са съумели да прочетат, да анализират, да пресметнат, да обсъдят внимателно целия този материал. Или просто са взели някому парите и не се е наложило да си дават труда за изброеното?!....От Фрапорт например претендират, че Соф Кънект направо е

трябвало да бъде отстранен от процедурата, защото не отговаря на предварителните изисквания