Сбирката на ГЕРБ като панихида за 22-г. от смъртта на Тато днес

        5 август, който ГЕРБ избра за своята извънредна (като всичко напоследък) конференция, всъщност е денят на смъртта на Тодор Живков (05.08.1998 г.), което със сигурност означава, че разбирането за комуникация на властта е на първолашко ниво. Особено, когато лайтмотивът от словото на премиера беше досущ като девиза от съобщението за свалянето на Тато в Работническо дело: "Всичко в името на народа, всичко за благото на народа". Това беше и един от Живковите девизи, които помним. Редом с "Дела, дела и пак дела", който видяхме като слоган в кампанията за местните избори на ГЕРБ есента във варианта "Работа, работа, работа". На този фон думите на премиера, че бил жертва на онзи режим, няма как да звучат убедително. Толкова по въпроса за всички социални антрополози,
политически психолози и други представящи се за комуникационни гуру-та на властта.

Започваме историята на Живков от политическия край, нареден от Москва. Изпратен на пленум на 10 ноември 1989 г. с благодарности, изключен от БКП 6 дни по-късно и изгонен от резиденцията в Банкя, която му беше дом, а след месец и нещо вече поставен зад решетките по Дело №1 срещу него "за извращенията" на режима, което той след години успя да докара до оправдаването си.

Понеже коалиционните партньори на ГЕРБ от СДС, явно по съвет на същите
"разбирачи", споменати по-горе, предложиха идеята за Велико Народно събрание, също като другарите на Тодор Живков след като му взеха властта, нека да напомним малко известния факт, че Живков е депутат във Велико Народно събрание след преврата на 9 септември 1944 г. Той е сред гласувалите ДимитрОвската конституция, както би я нарекъл, четвърт век преди да направи своята Живковска през 1971 г.