1400 деца без сензори за диабет заради затворените граници

Не съм спала от 28 февруари. Тогава диагностицираха Мартин с диабет", разказва Илияна, майка на 9-годишното момче от Варна, което от тази година е едно от общо 1400 деца в България с коварната болест, предаде Клуб Z.

    "По здравна каса ни изписаха комплект игли, с които да го бода на всеки два часа, за да измерваме нивото на захарта. Записвам си всичко в един дневник – какво яде, какво е нивото на захарта, включително и нощем. Той се научи да се боде сам, но нощем трябва да го правя аз – децата може да не се събудят при хипогликимия и да изпаднат в кома. Това ме ужасява, не спя и съм до него вече няколко месеца", казва Илиана.

Когато приемат Мартин в болница за поставяне на диагнозата, в неговата стая е настанено и 11-годишно момиче с диабет.

    "Първо плаках за нея, после и за Мартин. На 11 години с диабет от 10 години. Бодеше си пръстите на краката, защото на ръцете вече нямаше останало здраво място. Пръстчетата й бяха целите в корички и я боляха, не може да държи нищо с тях", припомня си майката на Мартин.

За да се избегне това, а и за по-сигурно и точно измерване на кръвната захар, болните от диабет по света използват специални сензори, които се имплантират под кожата и подават денонощно сигнал към свързан с тях дигитално четец. Ако нивото на захарта е твърде високо или ниско, веднага се подава сигнал към четеца и болният може да си постави инсулин. Така се избягва непрекъснатото бодене с игли и страхът, че може да се изпусне опасен момент, което да доведе до изпадане в кома.