Новата икономическа парадигма в Манифеста на БТР Пътят напред

- Хаймън Мински (Hyman Minsky - 1980 г.) – обяснява произхода на финансовите кризи – липса на нужния държавен контрол при кредитирането от страна на търговските банки.

- Уин Годли – (Wynne Godley - 1990 г.) – Секторните баланси в икономиката, които показват, че в една държава винаги:

баланс на държавния сектор (правителството) + баланс на частния сектор = 0

Или с други думи казано дефицитът на държавния бюджет = на излишъка на бюджета на частния сектор до стотинка.

Тази година двамата ММТ професори Мичъл и Рей, заедно с проф. Уатс издадоха университетския учебник по макроикономика на съвременната парична система, който един ден ще се преподава във всички икономически департаменти по света. Голяма част от него преведох на български, още докато го пишеха, в моя блог тук

Основни постулати в Модерната монетарна теория, която е двигателят на ПП БТР и Манифеста "Пътят напред"

Данъците не финансират държавните разходи!

В университетските курсове по макроикономика студентите никога не научават основни неща относно парите. Кой ги създава? Кой създава например доларите, йените, рублите, юаните и т.н.? Как парите влизат в икономиката така, че в един момент да ги имаме в джоба или банковата си сметка? Те не растат по дърветата, нито пък ги копаем от земята!

В първи курс в УНСС, когато следвах в специалността “Международни отношения” през далечната 1990 г., си спомням какво проф. Стоядин Савов ни учеше за това как държавата финансира разходите си. Той тогава каза, че, първо, държавата се финансира от данъците, които събира от фирмите и домакинствата; след това – ако данъците се окажат недостатъчни, тя взима държавни заеми, т.е. издава държавни ценни книжа (ДЦК); и само в краен случай, тъй като би предизивикало инфлация и е опасно, държавата печата пари. Това продължава да се преподава и днес във всички университети по света, дори и в най-престижните. То е напълно погешно!

Прост въпрос: Добре, държавата харчи от парите прибрани от гражданите чрез данъците. Откъде тогава гражданите преди това са се сдобили с тях?! Сигурно е, че те не са ги напечатали сами вкъщи, тъй като фалшифицирането на пари е строго наказуемо. В САЩ например “Сикрет сървиз”, освен да защитава президента, има и задължението да защитава и щатския долар.

Управлението (парламент, правителство) на една суверенна държава е монополният създател на националната валута (парите). Всички останали – домакинства, фирми, чужди държави – са ползватели на националната валута. Всеки път, когато държавното управление закупува стока и услуга или издава кредит, то вкарва пари в икономиката на държавата. За държавното управление няма финансови ограничения. То може винаги да създаде толкова национална валута, отколкото се нуждае, и може да закупи всичко, забележете обаче, КОЕТО СЕ ПРЕДЛАГА ЗА ПРОДАН В НАЦИОНАЛНАТА ВАЛУТА. Този факт не означава, че държавното управление би трябвало да създава пари в неограничени количества, тъй като съществува друго,  РЕАЛНО ограничение – природните ресурси, хора и технология, с които една суверенна държава разполага!

ММТ не може да превърне бедна на ресурси държава в супербогата, но ММТ дава знанието как наличните ресурси и хора на една суверенна държава винаги да бъдат оптимално впрегнати в полезно за обществото производство. Ако една държава например се намира в пустинята Сахара и при това няма и никакви природни ресурси под пясъците, то тя наистина няма да може сама и ще се нуждае от подкрепата на останалия свят. Всички знаем обаче, че България е една от най-богатите на ресурси страна в света, а българите сме умни и работливи.

Добре, суверенната държава е монополният издател на националната валута, в състояние е да закупи всичко, което се предлага за продан в тази валута и данъците не финансират държавните разходи. Възниква логичният въпрос:

Защо изобщо трябва да има данъци? Защо не ги премахнем, щом като държавата създава нужната й национална валута всеки път, когато трябва да закупи нещо?

Наложените от държавата данъци и строгият контрол за точното им и навременно погасяване под страх от наказание при неплащане създава постоянно търсене за националната валута, прави я ценна за гражданите. Всяка година те се нуждаят от националната валута, поне в такова количество, което е достатъчно за погасяването на дължимите данъци. Именно това дава стойност на националната валута. Прави я ценна и търсена, въпреки че зад нея няма обещание за плащане в злато или нещо друго при поискване. Тя е единственото нещо, посочено от държавата, с което можем да погасим данъчните си задължения. В САЩ например американските граждани могат да платят данъците си единствено с щатски долари, в Русия с рубли, в Китай с юани, Япония – йени и т.н. Ако руснак например се опита да плати данъците си в Русия с щатски долари, ще бъде върнат и ще му кажат първо да продаде доларите си за рубли и тогава да дойде отново. Данъците се погасяват не с чужди валути, не със злато или нещо друго, а единствено с издаваната от държавното управление национална валута.

Какво обаче се случва в България вече 22 години?

Дължимите към българската държава данъци се погасяват единствено с левовое, но(!!!) българското държавно управление само абдикира от монополната си позиция на създател на българския лев и през лятото на 1997 г. предостави това изключително важно за суверенитета ни право на Бундесбанк, когато чрез валутния борд фиксира лева за германската марка, а по-късно, когато бе създадено еврото, на Европейската централна банка (ЕЦБ)! Българските данъци, един вид, работят за създаване на допълнително търсене и стойност на еврото, тъй като валутният борд ни задължава да създаваме за иконоиката си само толкова левове, колкото евро успеем да придобием, било то с разпродажба на български реални активи и труд на безценица, било то чрез взимането на скъпо струващи ни държавни заеми. Всички знаем, че ръководството на ЕЦБ не се избира от никой европейски народ и не носи политическа отговорност пред никого. То се назначава от световната финансова Олигархия и издава еврото по начин, който облагодетелства нея, а не народите в еврозоната или България във валутния борд.

Но нека се върнем на данъците и изключително важната им за една суверенна държава роля. Видяхме вече, че те създават постоянно търсене за националната валута. Друга важна роля е да регулират инфлацията.

Когато плащаме данъците си на държавата, тя унищожава национална валута, т.е. изтегля излишните пари от икономиката и по този начин държавното управление може да поддържа икономиката винаги при пълна заетост и капацитет, без да допуска нежелана от никого инфлация!

Например, ако икономиката вече работи при пълен капацитет, и ако тогава хората увеличат покупките на стоки и услуги, използвайки, освен текущия си доход, предишно натрупани спестявания или нови изтеглени кредити, тогава би настъпила инфлация поради прекомерно високо съвкупно търсене. Икономиката не би могла да отговори на по-голямото търсене с увеличаване на производството при текущи цени, тъй като вече работи на пълни обороти и няма свободни ресурси. В този момент държавата би трябвало да увеличи данъците, за да изтегли излишните пари от икономиката, предотвратявайки нежелана инфлация.

Друг пример: Икономиката отново работи при пълна заетост и капацитет. Ако в този момент държавата поиска да създаде национална валута и построи с нея някакъв голям инфраструктурен обществен проект, тя първо би трябвало да увеличи данъците, за да намали покупателната сила в частния сектор и по този начин да освободи нужните за обществения проект ресурси и човешки труд, които дотогава са били ангажирани от частния сектор. И всичко това ще се направи с цел да не се допусне инфлация, а не че на държавното управление трябват повече пари от данъци, за да ги вложи в обществения проект. Данъците не финансират държавните разходи!