Новата икономическа парадигма в Манифеста на БТР Пътят напред

Данъците се използват и за недопускане на фрапиращо социално неравенство. Именно затова в Манифеста на ПП БТР е застъпено прогресивното данъчно облагане, като най-високите доходи в България ще бъдат пропорционално вързани с минималната работна заплата, плащана от постоянната държавна програма за гарантирана работа.

Данъците също могат да възпрат вредни за обществото или природата икономически дейности. Например, ако преценим, че трябва да обезсърчим тютюнопушенето, цигарите могат да се обложат допълнително с по-висок данък и тогава, ако постъпленията от този данък са много малки, би означавало, че сме постигнали целта си – по-малко хора са започнали да купуват цигари!

Като монополен създател на националната валута държавата първо харчи или издава кредити (така тя я вкарва в икономиката), а след това изтегля пари обратно от икономиката чрез данъците, или когато издаденият от нея кредит е погасен. За разлика от държавата домакинствата, и фирмите са само ползватели на национална валута и поради това те първо трябва да се сдобият с нея по някакъв начин (изработен доход или заем), преди да могат да я харчат.

Неолибералната идеология винаги говори за държавата като за домакинство или фирма и назидателно настоява държавата да бъде “отговорна”, да не харчи, да пести и да се стреми към постигане на бюджетни излишъци.

Нека видим обаче какво всъщност се случва в икономиката, когато държавата постига различни бюджетни резултати.

Когато тя създаде и изхарчи например 10 парични единици, купувайки стока или услуга, някой в частния сектор - продавачът на стоката или услугата - е  получил чист доход от 10 парични единици.

Ако държавата създаде и изхарчи 10, а след това, чрез данъците, изтегли от икономиката 5 парични единици, т. е. постигне бюджетен дефицит от -5, частният сектор, като цяло, е платил дължимите данъци и дори е успял да постигне излишък, успял е да спести 5 парични единици. Дефицитът на държавното управление (правителството) е ИЗЛИШЪКЪТ на частния сектор (всички домакинства и фирми)!

Какво би станало, ако правителството постигне бюджетен излишък от 5 парични единици? Например създало е и похарчило в икономиката 5, а след това е изтеглило обратно 10 с данъците?

Частният сектор се е оказал в дефицит и е загубил 5 парични единици от предишно натрупаните си спестявания – изкарал е 5, а е платил данъци 10. 5 -10 = -5 – дефицит.

Ето защо, когато чуете някой назидателно да споменава "безотговорната държава", която винаги трябва да спестява и постига бюджетни излишъци, знайте, че същият този все едно настоява частният сектор да обеднява и затъва в дефицити!

Парите са средство за организиране на държавата. Чрез тях тя прехвърля нужните за нормаланта й работа реални ресурси и труд от частния в обществения сектор.

Ето пример как става всичко това:

Преди столетия англичаните завладели Гана в Африка и видели, че там имало много добри условия за отглеждане на кафе. Искали да накарат местното население да работи в кафеени плантации, без при това да ги насилва всеки ден с войската, превръщайки ги в роби. Местното население обаче нямало никакъв интрес да работи на плантациите на англичаните. Всеки си имал своята ежедневна работа, свързана с препитанието – лов, земеделие, отглеждане на децата и т.н.

Тогава англичаните създали нова валута “корона” и обявили на местните хора, че ако в края на всеки месец не им предоставят поне 10 корони, колибите им ще бъдат изгорени. Наложили данък “колиба”. Изведнъж всички местни в Гана станали безработни – нуждаели се да изкарват корони по някакъв начин, за да не загубят колибата си. Англичаните, разбира се, им предоставили тази възможност – корони могат да се изкарват чрез работа в кафеените плантации!

Целта на наложения данък “колиба” била да създае безработни хора, които след това да могат да бъдат назначени на работа в плантациите – това бил приоритетът на колонизаторите тогава. Но приоритетите на едно правителство, избрано и работещо за народа, са народните интереси и то би използвало данъците по съответния начин.

Определен размер данъци създава определено количество безработица. Какво би станало, ако на плантациите се явели повече работници, отколкото англичаните имали нужда? Биха ги върнали и биха изгорили колибите им в края на месеца ли?

НЕ! Или трябва да ги назначат на друга работа в “обществения сектор”, или ако не се нуждаят от техния труд, да намалят данъците!

Наличието на безработица в една суверенна държава означава само, че държавното управление, чрез данъците, е предизивикало повече безработни, отколкото се е нуждаело за обществения си сектор и решението на проблема е или увеличаване на държавните разходи, или намаляване на данъчното бреме, или някаква комбинация от двете.

Накрая искам да спомена за външната търговия.

Вече знаем, че държавното управление може да закупи без проблем всичко, което се предлага за продан в националната валута, тъй като то е монополистът, издаващ я. Държаното управление обаче не може да създава чужди валути, които се създават монополно от чуждите правителства.

Какво правим, когато трябва да закупим ресурси и стоки, които България, по обективни причини, не може сама да произведе? Банани и петрол нямаме например.

Трябва да развием индустрии, произвеждащи стоки и услуги, които представляват интерес и се търсят от чужди държави. Трябва да имаме достатъчно голям износ, който ще финансира нужния ни внос. Целта на тази игра е срещу възможно най-малко ресурси, нужни за износа ни, да успяваме да внасяме максимално много реални неща от чужбина. Постига се с износ на стоки и услуги с висока принадена стойност, което ще бъде и основен приоритет на държавната икономическа политика на ПП БТР.


Износът е реален разход - изразходваме български ресурси и труд за производството на стоки и услуги, които ще бъдат ползвани от чужди народи. Вносът е реална придобивка за нас - употребяваме стоки и услуги, за които чуждите народи са изразходвали ресурсите и труда си. Но износът за нас е изключително важен, тъй като финансира нужния ни внос!

Райчо Марков

Купуването и продаването на гласове е престъпление