Актуализацията на бюджета мина през Бюджетната комисия на НС

Най-големият дял в тези разходи се пада на социалните плащания - 575 млн. лв., което включва повишението на пенсиите (399 млн. лв.), с което служебният кабинет обяви, че иска да извади пенсионерите от мизерията. Предложението е от октомври коефициентът за стаж във формулата за изчисление на пенсията да бъде повишен от 1.2 на 1.35, което ще увеличи пенсиите със средно 12.5%. Плащаните от август миналата година 50 лв. на всички пенсионери заради пандемията се предвижда да спрат като разходите за тях бъдат използвани за трайно повишение. Предлага се минималната пенсия за стаж да нарасне от 300 лв. на 340 лв., а максималната - от 1440 лв. на 1500 лв. Схемата не хареса нито на ГЕРБ, които обявиха, че ще предложат между двете четения помощта от 50 лв., която взимат всички пенсионери да нарасне на 100 лв., а БСП заявиха, че се увеличава ножицата между най-ниските и най-високите пенсии и също ще предложат алтернатива.

В ревизията на бюджета влизат и 430 млн. лв. допълнително помощи за бизнеса, 335 млн. лв. повече разходи за здравеопазване.

На първо четене мина и актуализираният бюджет на здравната каса, който се вдига със 120 млн. лв. С тях се предвижда да се посрещнат разходите по PCR тестове, тези за извънболнично и болнично лечение на ковид болни, заплащането на труда на работещите на първа линия с вируса. По проект вносителят е записал цялата сума "на един ред", за да може в зависимост от развитието на пандемията сумите да се местят между отделните пера вместо отново да се налага актуализация. Ресорният министър Стойчо Кацаров обяви, че проектът на актуализацията е правен при разчет от заболеваемост от 150-300 на 100 хил. души за септември, 300-600 за октомври и над 600 през декември. Посочи, че ситуацията изпреварва прогнозата, но експертите смятат, че макар във времето различно да се развива пандемията, то поне в общия брой прогнозата ще бъде вярна. До края на юли разходите за здраве, свързани с коронавируса, са били 442 млн. лв.

Кацаров обясни и че са "изчистени" проблемите в методиката, по която се плащат допълнително 1000 лв. на работещите на първа линия с вируса, като остават известни проблеми в тази, по която се плаща на болниците. Представители на фармацевтите призоваха по 1000 лв. да се дават и на фармацевтите в болниците, които също са на първа линия.

С поглед към 2022 г.

По време на дебата депутатите очаквано зададоха въпроси и за бюджетната процедура за 2022 г. В отговор министърът на финансите обяви, че от ведомствата се очаква не да вземат тазгодишните бюджети и да вдигнат разходите за издръжка с 20%, а да огледат какви икономии могат да направят от трайно незаети щатове и от излишна към момента, но нужна в миналото администрация и тогава да съставят проекти. Обяви, че това се налага и от въвеждането на електронно правителство и че с години стоят незаети и ненужни щатове, които обаче се залагат в разходите на бюджета. Подчерта, че разходите за издръжка на държавната администрация струва на данъкоплатците повече от парите за пенсии и обобщи, че от общо 12-13 млрд. лв. едва ли е проблем да се спестят 500 млн. лв.

През 2022 г. се прогнозира разходите на бюджета да се вдигнат с 3 млрд. лв. до над 57 млрд. лв.

"Ако се преструктурират системите, оптимизира се съставът, дори само от незаети щатни бройки и от системи, които днес няма смисъл да съществуват, е абсолютно постижимо дефицитът в бюджета да е 3%", обяви той. Прогнозата засега е дефицитът през 2023 г. да падне до 2.3%. С актуализацията сега се предвижда той да е 3.6% от БВП.

В проектобюджета за 2022 година освен това се предвижда да има резерв от 3.3 млрд. лева за допълнителни политики и непредвидени разходи, каза Асен Василев. Допълни, че това е дори при повишението на пенсиите, повишение на бюджета на пътната агенция с 900 млн. лв. спрямо сега до 1.2 млрд. лв. и антикризисните мерки заради пандемията. Посочи, че с тези над 3 млрд. лв. редовното правителство ще може да формира свои политики.

Актуализацията на пенсиите няма да доведе да допълнителен дефицит и нарушаване на Маастрихските критерии за финансова стабилност на страната, увери на няколко пъти Асен Василев. Отхвърли и допускането, че завишаването на социалните разходи ще подхрани инфлацията, като посочи, че за догодина се очаква тя да е с 0.4% по-висока от тазгодишната.