16 000 лв. заплата взема ректорът на ЮЗУ, на СУ - 2671 лв.

В групата на ректорите с над и около 100 000 лв. годишна заплата е и проф. Евгени Станимиров, който ръководи Икономическия университет във Варна. Той е обявил 118 006 лв. трудови доходи по основна длъжност, което прави 9833 лв. Проф. Румен Младенов, ректор на Пловдивския университет, е декларирал 98 037 лв. годишен трудов доход, а ректорът на плевенския Медицински университет проф. Славчо Томов - 81 632 лв.

Повечето ректори обявяват допълнителни доходи от втори трудов договор и друга стопанска дейност. В тази графа на декларацията най-висока сума е обявил ректорът на Медицинския университет в Плевен - проф. Томов е получил 482 867 лв. по трудови правоотношения извън заеманата длъжност. Ректорът на СУ проф. Герджиков не е лекар, а специалист по класически филологии, затова извън заплатата е обявил само 250 лв. доход.

АНОМАЛИИ

Ректорските заплати би следвало да се подчиняват на наредбата на Министерския съвет за структурата и организацията на работната заплата. Според нея възнагражденията на ректорите се договарят в колективен трудов договор между синдикатите в университета и ректорското ръководство. Не всички ректори обаче се съобразяват с нея и това е отдавна известно в университетските среди.

"Повечето ректори определят съвсем коректно работните заплати според наредбата, но има и една шепа ректори, които въобще не договарят заплатите със синдикатите. Вместо това се крият зад Академичните съвети, които вземат решения за определяне на възнагражденията. Академичните съвети обаче нямат правомощия да определят заплати", коментира пред "Сега" Лили Вълчева, председател на синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ. По думите й подобни вузове, потъпкващи правилата, са Минно-геоложкият университет (бившият вече ректор проф. Любен Тотев е обявил за 2018 г. годишни трудови доходи от около 100 000 лв., а новият - проф. Ивайло Копрев, не е подал декларация за 2019 г., тъй като зае поста в края на годината), Лесотехническият университет, Университетът по хранителни технологии в Пловдив и др.

Проблеми с финансите имаха и Стопанската академия в Свищов и Националната художествена академия, именно заради неправилно определяне на възнагражденията и високи заплати за ръководствата. Трик, който ползват някои ректори, за да си определят по-високи заплати, е да си начисляват клас прослужено време не само върху доходите, които се получават за преподавателска дейност, както е по наредба, а и върху възнагражденията за ръководна длъжност, което не е редно.

"Още от 2018 г. сме сезирали МОН за неправилното формиране на заплатите от някои ректори. Писали сме писма и през 2019 г., и през 2020 г. Министърът на образованието е издал нужните препоръки за изготвяне на нов дизайн на работната заплата със съответните срокове, но въпреки това някои ректори смятат, че правилата не важат за тях", коментира още Вълчева. От писмо на министър Красимир Вълчев, с което "Сега" разполага, действително се вижда, че той препоръчва да се преразгледа подходът за начисляване на размера на допълнителното възнаграждение за стаж и професионален опит, в противен случай - получените неправомерно средства да се възстановят.

По думите на Вълчева проблемът не е във високите ректорски заплати, а в това, че някои ректори сами си определят прекалено високи заплати, а държат младите си асистенти на минимума. Според анализ, изготвен от ВОН към КНСБ през 2018 г. (който се отнася до ректорите с мандат до декември 2019 г.), става ясно, че заплатата на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков например е била тогава 2476 лв., а средната брутна работна заплата на служителите в университета - 1317 лв., което е разумна граница. В Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" обаче ректорът проф. Запрян Козлуджов е вземал 13 542 лв., докато служителите му - едва 1660 лв.

Драстични диспропорции очаквано са установени и в ЮЗУ, където на фона на най-високата ректорска заплата у нас средното възнаграждение е 1429 лв. В МГУ средната заплата е била едва 894 лв., в Русенския университет бившият вече ректор проф. Христо Белоев е получавал над 9000 лв., а служителите му - средно 1248 лв. и т.н.