Българите в чужбина трябва да могат да ползват електронни услуги като тези в страната

за българите от страната, ще е през мобилен телефон. Единствено здравните данни ще имат по-високо ниво на защита при ползването на здравни услуги в България, каза Божанов.

Министърът, председателката на парламентарната комисия и участниците в срещата се обединиха около идеята да се направи преглед заедно с  представители на Министерството на външните работи на най-масовите  консулски услуги, които могат да бъдат дигитализирани.

Вторият ефект от електронната идентификация е, че така ще може да се прави и онлайн промяна на настоящия адрес, което пък ще даде по-ясна представа къде са позиционирани съгражданите ни в чужбина и ще е основа за по-доброто планиране на ресурсите и капацитета, които са необходими на консулствата за да предоставят услуги на нашите сънародници. Към към септември 2021 г. справката на ГРАО сочи, че от 1990 г. досега близо 745 000 българи са посочили настоящ адрес в чужбина. Това е много под броя на хората, които живеят извън страната. Тази смяна сега става единствено на хартия, когато например се издават или подновяват документи за самоличност.

На срещата беше обсъдена и необходимостта от структуриран подход за събиране на данни за това къде се намират българите зад граница. Една от най-големите пречки за развиването на съдържателна политика за нашите сънародници извън страната е именно липсата на достатъчно надеждни данни за тяхното разположение.