Българин е бащата на Украйна

избира по-благозвучното според него име Християн в ролята си на премиер, е върховният лидер на страната, която през 1922 г. влиза като република в СССР.

След смъртта на Ленин обаче българинът се изпокарва с новия вожд Сталин, който иска да сплоти империята Съветски съюз под юмрука си.

Раковски, провеждащ политика на украинизация, пък гласно изказва на конгрес мнението си, че „трябва да се отнемат от центъра и съюзните комисари (б.р. министри) девет – десети от правата им и да се предадат на националните републики”.

Сталин обвинява българина в „конфедерализъм, национал-уклонизъм и сепаратизъм” и месец след това – през юли 1923 г. го сваля, за да го прати първи съветски посланик в Лондон и след това - търговски представител и посланик в Париж.

Раковски пише писмо до Партията, че това е форма на заточение, но го приема за следващите 4 години.

Наречен е Лява опозиция, пакетиран е с окончателно скаралия се със Сталин и забегнал в чужбина Троцки, махнат е от всички постове и е прибран през 1927 г. в СССР, за да бъде пратен на заточение в Астрахан.

Там заболява от малария и го местят в Саратов, където му дават и чиновническа работа в края на 1928 г. Преместен е в Алтай и кротува, докато през 1932 г. в издавания в странство Бюлетин на опозицията Троцки не публикува негова критична статия за 16-ия конгрес на компартията.

Всячески е изолиран за 2 г., докато не се разкайва за връзките си с опозицията. Върнат е в Москва и е назначен на добра длъжност в здравното министерство.

Спокойствието обаче не продължава много – на 27 януари 1937 г. Раковски е арестуван и месеци наред е в спецзатвора на НКВД, преди през март 1938 г. да бъде изправен пред съда по делото срещу Антисъветския троцкистки блок.
 

Вече в пенсионна възраст, явно смазан от мъченията и издевателствата, той си признава за всякакви приписвани му заговори, в това число, че е японски и английски шпионин.

Това тогава го спасява от разстрел, но му е наложена 20-годишна присъда в зловещите лагери на ГУЛАГ, описани от Солженицин.

„Нашето нещастие е в това, че заемахме отговорни постове и властта ни замая главите. Тази страст, това честолюбие към властта ни заслепи”, казва Кръстьо Раковски в последната си дума пред съда.

Българинът не е оставен да излежи присъдата си. На 11 септември 1941 г. той е разстрелян в Медведевската гора.

Реабилитиран е от Върховния съд на СССР на 4 февруари 1988 г. и дори посмъртно е възстановен в съветската компартия.

Женен е, детето му умира мъничко, любим ученик е на Плеханов и е приятел на Есенин, като за да спаси „най-талантливия поет на нашето време” пише на самия шеф на тайните служби Дзерджински.

Раковски моли чекиста „да спаси живота” на Есенин на 25 октомври 1925 г. Точно 2 месеца по-късно поетът е намерен бездиханен, като и досега има огромни съмнения в официалната версия за самоубийството му, най-малкото заради ред неестествени неща и факти, които се наблюдават дори с просто око в тази кървава драма.

Но това е вече една друга история.

Мария Пенчева