Външната комисия прие проекта на ДБ за френското предложение за Скопие

хода на дискусиите претърпя малки корекции - да бъде гласуван в пленарна зала. Без приемане на такъв текст от депутатите българската позиция в спора със Северна Македония остава непроменена. Резолюциите са със сходно съдържание, но и с нюанси.


Вотът ще съвпадне с втория ден на Европейския съвет, на който се очакваше София да излезе с позиция за преговорната рамка със Северна Македония. От Брюксел премиерът Кирил Петков обясни, че ще подобна стъпка ще е възможна само при решение на Народното събрание, на което прехвърли отговорността по темата миналата седмица.

ГЕРБ вчера аргументира отлагането на заседанието с липсата на решение на Министерския съвет за българската позиция по френското предложение и одобряването на преговорната рамка със Северна Македония. Последната стъпка би отблокирала преговорния процес, на който бе наложено вето от последното водено от партията на Бойко Борисов правителство през ноември 2020 г. И днес в залата се чу такъв аргумент (и отлагането се отложи на гласуване и бе отхвърлено), но не от ГЕРБ: Даниел Митов каза, че без решение не бива да се излиза от залата.


Как гласуваха другите

"Продължаваме промяната" подкрепи предложението на "Демократична България" и отказа да поддържа проектите на ГЕРБ и ДПС. Атанас Михнев (ПП) напомни, че партията е настоявала първо Народното събрание да гласува. ПП разпространи във вторник съобщение, с което призова външния министър в оставка Генчовска да "пристъпи към подписване на договорения двустранен протокол" (решение, за което според министъра се изисква и одобряване от парламента).

Позицията на БСП по най-силно доближаващото се ("до голяма степен" според депутатите ѝ в комисията) предложение, това на "Демократична България", бе "въздържали се". По време на заседанието БСП изрази - чрез Кристиан Вигенин и Георги Михайлов - скептицизма си и към трите предложения, защото процесът се пришпорвал. Според Вигенин всичко зависи от това какво ще стане с двустранния протокол и какво ще съдържа той като финал: ключов документ не е завършен. Попита и нужно ли е да се бърза след френското председателство. "Евроинтеграция, но не на всяка цена", каза Вигенин. "Ако се формира мнозинство (в парламента след свалянето на правителството на Петков - бел. ред.), тогава да вземаме решения."

ИТН и "Възраждане" не одобряват нито едно от решенията и няма да ги подкрепят. Тошко Йорданов (ИТН) повтори познатата позиция на партията, че исканията на България за езика и други, както и тези от Консултативния съвет за национална сигурност през януари 2020 г., не са част от текста.



Трите проекторешения, даващи мандат на Министерския съвет да одобри проекта на преговорната рамка на Съвета на ЕС, бяха внесени в Народното събрание в последните 24 часа и по същество представляваха едно и също нещо - одобрение на т.нар. френско предложение за отпушване не преговорния процес за еврочленството на Северна Македония в ЕС.

Проекторешението на ДПС беше най-просто. То съдържаше само две точки, които гласят, че България одобрява предложението на Френското председателство и задължава Министерски съвет да предприеме всички необходими действия в изпълнение на решението на Народното събрание. След 30-минутната почивка бе предложена корекция: "одобрява" бе променено на "възлага да одобри".

В проекторешението на ГЕРБ се посочваше, че България дава своето одобрение при положение, че са изпълнени условията, в които е гарантирано вписването на българите в македонската конституция и са прецизирани текстовете, които ясно заявяват позицията на България, че не признава съществуването на македонски езика.

Проекторешението на "Демократична България" бе най-подробно. В него се потвърждават условията, при които Република България може да подкрепи която и да е стъпка от процеса на европейска интеграция на Република Северна Македония, а именно: активното изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. и Протоколите от заседанията на Съвместната междуправителствена комисия по чл. 12 от този договор, гарантирането на правата на българите в Република Северна Македония, включително чрез тяхното вписване, наравно с другите народи, в Конституцията на Република Северна Македония и наличието на европейски гаранции по изпълнение на условията по т. 1 и 2.

Конкретно за текста на "Демократична България"

Документът, ако бъде приет в пленарна зала, би възложил на правителството да одобри "френското" предложение за сваляне на ветото (т.е. проекта за преговорна рамка и заключеннията на Съвета).

Одобреният в комисия проект включва искане за прецизиране на преговорната рамка и заключенията на Съвета така, че да се гарантира вписването на българите в македонската конституция "там, където са споменати други народи и на равна основа с тези народи" (всъщност условието за конституционния процес не е записано в рамката, а само в заключенията, тъй като преговорите по същество не могат да започнат преди завършването му).

Вписването на българите на конкретно място в конституцията бе източник на тревога и за ГЕРБ, и за "Демократична България". В Северна Македония обичайната практика е за вписване на общностите на поне четири места места (в преамбюла, в чл. 77, в 4-та и 12-а поправка). Външното министерство същевременно се опасява от риска Скопие да се отклони от тази процедура по отношение на българите, но уточнява, че възможността е теоретична.

Друго искане е в документите да стане ясно, че присъединителният процес не дава възможност за тълкуване на българската позиция като признаване, че има македонски език (от гледна точка на френското председателство преговорната рамка изпълнява това, тъй като не обвързва България с позиция, а ѝ дава възможност да я изрази).

Нужни са и гаранции, че добросъседството остава хоризонтален критерий до края на преговорите на Скопие за еврочленство и Еврокомисията редовно ще информира съвета. Периодичният преглед на изпълнението на договора трябва да бъде оповестяван в преговорния процес.

Външното министерство: България рискува да изпусне добро предложение

Единствената позиция от правителството бе от министъра в оставка Генчовска. Тя обяви, че позиция на министерството в подкрепа на предложението е изпратена на Министерския съвет, но е отхвърлена. Представи и доклад на Министерството на външните работи за споменавания двустранен протокол, договорен от София и Скопие, но все още неподписан.

"Всичко зависи от Комисията за външна политика, ако няма решение, България може официално да се придържа само по Рамковата позиция", каза Генчовска в началото на изслушването и уточни, че след решението на кабинета от миналата седмица (прехвърлящо решенията на парламента) само Народното събрание може да направи възможен подписа на документа. Той обаче трябва да бъде одобрен и в Скопие.