Неуспешната приватизация на 11-г. Голф: Жалката тайна на бордовика при ТИР-а-бомба Таско (ДОКУМЕНТИ)

Назначен от Нинова член на борда на държавната Свободна зона – Русе при товаренето на ТИР-а-бомба, гръмнал на Кримския / Керченския мост преди дни е пенсионерът Таско Ерменков. Някой ще ви каже, че той се представя за енергиен експерт, но ще разберете, че той няма нищо общо с тая работа от делата и документите, които съдържа за него архивът на ДС, чийто агент е ексдепутатът от групата на Р.Овч. и Кор. Нин.

Син на „активен борец против фашизма и капитализма”, Ерменков влиза от тяхната квота в английската гимназия, а после е пратен в мечтания от всички амбициозни младежи по соцвреме МГИМО – Московския държавен институт за международни отношения.

Едва на 26 г. е назначен във външнотърговската фирма Трансимпекс – клон на ДС, където дипломираният дипломат кой знае защо се води  „специалист по внос-износ на вагони, жп оборудване и гарова техника”. Просто там са му намерили място за трудоустройване, тъй като експертизата му е нулева.

Завършва школата за подготовка на кадри на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ ) в периода 1982-1984 г., специалност Стратегическо образование, каквото и да означава това. Приет е за член на БКП едва 28-годишен, има „правилен марксистко – ленински мироглед и класово-партийно съзнание и възпитание. Комсомолски активист”, както е вписал партийният му секретар. Има и бонус - съпругата му е рускиня – преподавател по немски и английски език. Работи като литературен сътрудник – преводач във вестник Софийски новини при София-прес – друга кантора на Държавна сигурност. Баща ѝ е офицер от Съветската армия, член на КПСС.

Създадена му е легенда по линия на мечтаното от мнозина кариеристи Министерството на външната търговия (МВТ), където също попада неприлично млад за онази епоха. От октомври 1982 г. до май 1983 г. изучава немски език в школа в Банкя. След това работи в Министерството като преводач – как е възможно за няколко месеца да придобие такава квалификация с прост курс – ами невъзможно е, разбира се, освен ако човек няма дебели връзки. След завършване на школата продължава легендата си на служител на МВТ, дирекция Пазарно-ценова политика, без изобщо 29-годишният младеж да има какъвто и да било ценз за това.

„Цялостната дейност на ст. лейтенант Ерменков отговаря на изискванията за авангардната роля на комуниста. Политическите качества на Ерменков напълно съответстват на изискванията”, е констатирано за него през 1985 г. от ръководството на шпионскапа му централа.

На 32 вече е изпратен на първата си „разузнавателна мисия в Западен Берлин и Виена, като каква работа е (не е) вършил можете да си представите дори само като имате предвид, че не ръководи дори 1 сътрудник.
На какво се дължи тази благосклонност към един явно ненужен служител, на когото обаче  плаща затъваща в дългове и изпитваща остър глад за чужда валета държава като България от 1987 г.?

Ами предложението за това е направено лично от  ген. Атанас Семерджиев, първи зам.-министър на отбраната и началник на ГЩ на БНА, чието е разузнавателното управление и е утвърдено лично от завеждащия отдела за специалните структури в ЦК на БКП ген. полк. Велко Палин. По-високо от това ниво няма.

Таско Ерменков е назначен за секретар, отговарящ за сътрудничеството и кооперирането в генералното консулство на НРБ в Западен Берлин. В резидентурата получава псевдоним на оперативен работник „РАДУЛОВ”. ВИЖ ДОКУМЕНТИ ТУК!

Отговаря по доставянето и обработката на информация по Турция, сътрудничеството на Гърция с ФРГ, отношението ѝ с другите страни-членки на НАТО. Следи позициите на страните-членки на НАТО на Виенските преговори и „тяхното отношение към процесите на демократизация и преустройство в социалистическите страни, както и сесиите на висшите ръководни органи на НАТО”.

Той обаче не се справя с тази работа, пише само 50 материала за 3 години, което са повече от 1000 дни – прави по около един на месец, както четем в оценките на шефовете му, нищо че е издигнат в чин до капитан: 

„Основна слабост на оперативния работник [Таско Ерменков] е липсата на документални материали по основните разузнавателни страни и все още непълното използване на предлагания в града [Берлин] книжен пазар.

Не успя да придобие данни от ръководените от него източници. Може да му се препоръча да повиши своята оперативна активност, особено в организационната работа, да разширява оперативния си кръгозор, да бъде по-тактичен в общуването и да проявява повишен самоконтрол и по висока организираност.”
Така стигаме да забавната част, която е по-скоро жалка, отколкото смешна – опита на Таско Ерменков да приватизира 11-годишния служебен Фоксваген Голф, който ползва.
През пролетта на 1990 г. става ясно, че търговско-икономическата служба към