Какви рекорди счупи февруари по света, в Европа и у нас?

около 30% от месечната норма. За последните 30 години средната февруарска температура се е повишила с около 0.8 °C, като най-голямо е затоплянето в Предбалкана с повече от 1°C. 

Каква беше изминалата зима? 

В климатологията под зимен сезон се разбира развитието на времето през месеците декември, януари и февруари. Т.е. средната температура за изминалата зима е изчислена за периода 01.12.2023 – 29.02.2024 г. 

В Европа изминалата зима е била по-топла с 1.44 °C, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г., като стойността е близка до миналогодишната. Тази аномалия е около два пъти по-малка по стойност от най-топлата зима до момента 2019/2020 г. Тазгодишната аномалия нарежда зимата на 2022/23 г., като втората най-топла, заедно с 2006/07 и 2015/16 г. 

 Фигура 6. Отклонение на средната температура на въздуха за сезон зима 2023/24 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за Европа. Източник: C3S/ECMWF

В регионален план се наблюдава сериозна разлика от една страна, между студените Исландия, Скандинавски полуостров и Западна Русия, а от друга, много топли централни и югоизточни райони на континента със значителна, а на места и рекордно висока месечна аномалия. 

Рекордно топла зима в България за последните 136 години

След като предната година също бе отчетена рекордно топла зима, през 2023/2024 г. отново имаме „нова най-топла зима“. Все още окончателните обработки на данни от февруари не са готови, но и с предварителните анализи изминалата зима ще бъде най-топлата за последните 136 г. в България. Видно и от Фиг. 7, стойността на аномалията за изминалата зима е с няколко десети над досегашните рекордьори 2022/23 и 2006/07 г. 

Фигура 7. Отклонение на средната температура на въздуха за сезон зима 2022/23 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за България. Източник.

В регионален план най-голяма месечна аномалия на зимната температура се наблюдава в Северна България и най-вече Предбалкана, докато в югозападните райони и високите части на планините стойността на сезонната аномалия е двойно по-малка, но пак със съществена разлика, спрямо нормите. 

По-детайлен регионален анализ прави климатологът Цветомир Кънчев. Според неговия анализ, на север от Стара планина всички станции са отбелязали стойности за рекордно топла зима, макар и само с по 1-2 десети над предишния рекорд. На някои места има и по-големи разлики, които стигат до 0,6 – 0.9℃, като Добрич и Враца. В Горнотракийската низина, както и при повечето от високите западни полета, зимата или е била рекордна, или е била само с по 1 десета от градуса под рекорда от минали години. В Югозападна България, Трънско, Кюстендилско, долината на р. Струма, Разложко и Гоцеделчевско сезонната температура на настоящата зима е с по 4 – 5 десети от градуса под рекордите.

Всичките ни високопланински метеорологични станции са отчели данни под абсолютните рекорди от 2014 г.: Мусала с 0,2℃ под рекорда; Рожен с 0,4 ℃; Мургаш – 0,6 ℃; Черни връх – 1,3 ℃ и Ботев с – 1,1 ℃. Ако трябва да степенуваме кои части на страната са допринесли най-много за рекорда, то това са: Предбалканът, Дунавската равнина, Черноморието, Горнотракийската низина, Високите западни полета, Югозападна България и планините, посочва Цветомир Кънчев. 

Фигура 8: Рекордни стойности на метеорологичните станции в България за зимен сезон 2023/24 г. 

Ако направим съпоставка, на кой месец дължим новите зимни рекордни стойности, то това безспорно е февруари (Фиг. 9).

Фигура 9. Аномалия на средната температурата през декември, януари и февруари за трите най-топли зимни сезони през ХХI в., спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за България. Източник.

При изминалите две най-топли зими основният принос за това се падаше на януари, докато през тази зима имаме промяна в модела – януари беше с най-малката месечна аномалия, с няколкодневен зимен период, но дори и това не беше достатъчно, защото февруари, противно на първоначалните прогнози, показа, че климатът е неузнаваемо променен и можем да очакваме неочакваното. 

Причините за това са множество глобални фактори – от една страна, естествени физически процеси, като атмосферна циркулация, благоприятсваща наднормени температури, малко валежи и липсата на охлаждащия ефект на снежната покривка в умерения пояс, феноменът Ел Ниньо, но от друга, и не малката тежест има и антропогенният фактор – усилен парников ефект, вследствие на изгарянето на фосилни горива, промяна на подстилащата повърхнина, намесата в някои природни процеси и др. Пак ще отбележим, че това са глобални фактори, които обаче имат пряко отношение към регионалния климат. В сила е и обратната връзка, промените на местно ниво рано или късно се отразяват и на глобалния климат, като могат да променят в една или друга посока някои естествени природни процеси, играещи важна роля за формиране на времето и на климата на нашата планета. А за ролята на климата по отношение на водните ресурси, може да прочетете повече тук.