25-годишен либийски дълг от петролни находища стои зад задържания кораб

  Находища на черно злато в либийските градове Морзук и Гадамеш, открити при сондажи и проучвания на държавната българска фирма Булгаргеомин в периода 1980-1986г. са истинският мотив за ареста на плавателното средство. Става дума за пертол на стойност над  5 млрд. долара, с участие на българската държава.

Танкерът, който от ноември 2017 г. е задържан на пристанището в Бургас по искане на Булгаргеомин, премина във владение на българското дружество в края на декември. От фирмата са категорични, че смяната на флага на либийския танкер е законосъобразна и вече показаха в своя защита решение от Върховния съд в Либия, който още през 2004 г. постановява либийците да изплатят на Булгаргеомин сумата от 9 млн. долара плюс натрупаните лихви. Към днешна дата дълговете на джамахирията към българската фирма са около 20 млн. долара.

През 80-те България инвестира $ 170 млн. чрез външнотърговското си дружество Булгаргеомин, която след промените преминава в частни ръце.

Историята с дългогодишния борч на Либия започва през 1979 г., когато Тодор Живков и Муамар Кадафи договарят България и Либия съвместно да проучват добив на нефт в либийската пустиня. На 18 април 1979 г. Живков изпраща в арабската страна министърът на металургията и минералните ресурси Стамен Стаменов, който подписва споразумение за съвместно търсене, проучване и добив на нефт край градовете Гадамеш и Морзук в Южна Либия.

Договорът е за срок от 25 години, като според контракта разходите по проучвателната програма са изцяло за сметка на България. Според договорката, нашата страна трябва да получи 15% от стойността на добития нефт. В Либия са изпратени 60 наши инженери и над 850 работници.

В периода 1980-1987 г. българите извършват общо 68 сондажа в Либия, като откритите извлекаеми нефтени и газови залежи и запаси в Гадамеш и Морзук са на стойност над 5,8 милиарда долара. Според договора, 15% от откритите залежи остават за България, тоест нефт и газ на стойност 882 милиона долара.

Падането на Живков от власт и настъпването на промените в България обаче рязко променят ситуацията в Либия. В смутното време на смяна на режима, либийците решават, че могат да подминат  България и сами да експлоатират откритите от родните инженери и с платена от нас техника нефтени залежи.

Либийците саботират опита на България да сключи договор с канадската компания Хъски, която да експлоатира находищата. След това, през 1994 г., България намира друга канадска компания като инвеститор – Канадиен оксидентал. Канадците водят тригодишни преговори с Либия, преди да получат становище от Муамар Кадафи, че сделката за преотстъпването на находищата в Гадамеш и Морзук няма да се осъществи.

Бившият изпълнителен директор на Булгаргеомин Георги Раковски си спомня, че след 1991 г. либийските власти организират атака срещу фирмата, като целта е тя да се откаже от най-доходоносния си актив.

Едно от действащите лица е Абдуллах Ал Сануси, който  от 2011 г. е в затвора в Бенгази в очакване на съдебен процес за престъпления срещу човечеството. Той е дългогодишен шеф на вътрешното разузнаване на Либия и дясна ръка на Кадафи.

Под  натиска на същия този Абдуллах Ал Сануси, през 1994 г. Либия завежда дела срещу Булгаргеомин в Триполи и предявява претенции за $ 10 млн.  за нарушение на споразумението между двете страни за нефтените находища. Ал Сануси едва ли е действал без санкция от самия Кадафи, раказва Раковски, цитиран от столичен седмичник. Либийците обаче губят делото, той като нямат никакви правни основания. Така на 1 април 1995 г. Първоинстанционния съд в Триполи с председател Салим Фарис осъжда Либия да заплати на българското държавно дружество сумата от 1,2 млн. либийски динара. През 2004 г. Върховния съд в Либия се произнася окончателно по търговското дело, като присъжда три парични обезщетения на Булгаргеомин за общата сума от приблизително 9  млн. долара.

7 месеца преди Върховния съд в Либия да се произнесе в полза на българската страна, арабите гонят незаконно Булгаргеомин от Либия. С решение на Генералния народен комитет по икономиката, чрез което се премахна и анулира клона на българското дружество в Либия, е отнета възможността на държавната фирма да се защитава по правен и съдебен ред на територията на либийската държава.

През 2013 г., след серия от безплодни опити да се стигне до решение на проблема, държавната Булгаргеомин е приватизирана с договор, подписан от синдика на дружеството Христина Стамова. Новите собственици плащат над 2 млн. евро за активите на държавната фирма и предявяват претенции към Либия. Така се стига и до настоящия скандал с кораба. В края на 2018 г. либийският танкер Бадр е арестуван на пристанището в Бургас по искане на Булгаргеомин заради огромния дълг на либийците към фирмата, който те отказват да платят въпреки влязлото в сила окончателно решение и спрямо международното търговско право.