Нина Стоянова, подуправител на БНБ

Свързани новини

04.07.2023 09:55

4 пъти скочиха доходите ни, 3 пъти - БВП в ЕС, а какво носи еврото: Н.Стоянова, подуправител на БНБ

Видян 1651 пъти | Коментари 1
Гласували 1 рейтинг: 5.0000
много слаба слаба добра много добра страхотна

Присъединяването към еврозоната е ясен израз на геополитическата ориентация на една държава. То е необходимо и логично продължение на участието в Европейския съюз (EC), към който България се присъедини преди повече от 15 години. Тогава всички политически сили бяха обединени около тази кауза, което доведе до успешно приключване на преговорите и участието на страната ни към ЕС от 1 януари 2007 г.

Европейските и демократични ценности винаги са намирали широка подкрепа в българското общество. Никога не е имало съмнение, че присъединяването към ЕС е било правилно решение, както и че то донесе много ползи на нашата страна – и в политически, и в икономически план. Днес ние сме пълноправен участник във всички институции и органи на ЕС, ние сме част от процеса на взимане на решения и нашият глас тежи толкова, колкото и на другите държави. Членството в EС ни донесе и много икономически предимства. България е част от единния пазар на ЕС. Свободата на движение на хора, стоки и капитали, както и хармонизираната правна рамка на държавите членки в най-важните за стопанския живот области, допринасят за икономическия растеж, сближаване и интеграция.

Ако направим сравнение на данните преди присъединяването на страната ни към ЕС и сега, ще установим че за периода от 2006 до 2022 г. брутният вътрешен продукт бележи ръст от 3 пъти1, а средните доходи от работна заплата на лице от домакинство са нараснали близо 4 пъти2. Страната ни продължава да бъде нетен бенефциент на европейски средства, като получените текущи и капиталови трансфери неколкократно надвишават размера на нашата вноска в бюджета на ЕС. Тези данни демонстрират положителното влияние върху икономиката ни от членството в ЕС, като участието ни в еврозоната е естествено продължение на европейския път на България.

Участието в еврозоната е завършваща фаза на европейската ни интеграция в нейната най-висша форма – икономическия и паричен съюз, като ние вече сме започнали този процес със следните важни стъпки:

- присъединяване на българския лев към Европейския валутен механизъм през юли 2020 г., при запазване на фиксирания курс на лева към еврото от 1.95583 лв. за едно евро. Този курс е непроменен от 1997 г., когато бе въведен Валутният борд в страната, като курсът на лева първо беше фиксиран към германската марка, а при въвеждането на еврото в Германия е преизчислен по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Няма никакви основания за промяна на този курс и в бъдеще. Ангажиментът на българските власти страната ни да се присъедини към еврозоната със сегашния фиксиран курс е потвърден както в Националния план за въвеждане на еврото в Република България, приет от Министерския съвет през май 2022 г., така и в Решението на Народното събрание от октомври 2022 г., с което беше възложено на българските институции ускоряване на консултациите и продължаването на техническата подготовка за приемане на еврото в страната;

- от октомври 2020 г. България е участник в Единния надзорен механизъм (т. нар. Банков съюз) и Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции. Към настоящия момент ние сме единствената държава извън тези от еврозоната, която участва в тези механизми. Това означава, че значимите банки в страната, които са част от големи европейски банкови групи, вече са под директния надзор на Европейската централна банка (ЕЦБ), а по отношение на останалите банки БНБ спазва насоките, издадени от ЕЦБ, и предприема необходимите мерки за изпълнение на правните актове на ЕЦБ, съгласно приложимата правна рамка. Участието в тези основни структури на еврозоната дава повече стабилност и доверие в банковия сектор у нас;

- през декември 2022 г. България подписа с Европейската комисия (ЕК) и с председателя на Еврогрупата Меморандум за разбирателство за производството на евромонети3. Документът позволява на страната ни да проведе всички необходими дейности за подготовка и започване на производство на евромонети, при получаване на одобрение за присъединяване към еврозоната.

Критерии за въвеждане на еврото

Съгласно чл. 140 от Договора за функциониране ЕС (Договора), най-малко на 2 години или при поискване на държава членка с дерогация (държава членка на ЕС, която все още не е въвела еврото, а има такова задължение), ЕЦБ и ЕК изготвят поотделно доклади до Съвета на ЕС, чрез които се оценява прогресът на държавите членки с дерогация за изпълнение критериите за икономическа и правна конвергенция. В следващите редовни доклади, които трябва да излязат през пролетта на 2024 г., обект на оценка ще бъдат 6 държави4. Постигането на номинално и устойчиво сближаване е условие за членство, което страната ни трябва да изпълни.

В правната област обект на оценка са теми, свързани с независимостта на националните централни банки в нейните четири аспекта: функционална, институционална, персонална и финансова независимост. Обект на изследване е и съответствието със забраната за парично финансиране и привилегирован достъп на публичния сектор до финансови институции, както и за осигуряване на правната интеграция на съответните национални централни банки в Евросистемата, изразена чрез покриване на определени изисквания в устройствените им закони.

В икономическата област обект на оценка са критерии, дефинирани в Договора, наречени още „Критерии от Маастрихт“, на името на града в Нидерландия, където е подписан, а именно:

- Ценова стабилност, като средногодишният темп на инфлация за последните 12 месеца да не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта този в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;

- Бюджетният дефицит да не надвишава 3% от БВП;

- Държавният дълг да не надвишава 60% от БВП;

- Средният размер на номиналния дългосрочен лихвен процент, измерен чрез доходността на десетгодишните държавни облигации, деноминирани в национална валута, за период от 1 година преди оценката да не превишава с повече от 2 процентни пункта средната стойност на показателя за трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;

- Участие на националната валута във Валутно-курсовия механизъм II за период от най-малко 2 години преди оценката, без обезценяване спрямо централния курс към еврото.

Изпълнението на посочените критерии е израз на степента на икономическа конвергенция и финансова стабилност на определена страна. Държава, която покрива посочените икономически изисквания, има достатъчна степен на готовност за присъединяване към еврозоната. България изпълнява в продължителен период от време критериите за присъединяване към еврозоната. Проблемен остава критерият за инфлацията, данните за която ще бъдат окончателно отчетени за последните 12 месеца преди изготвяне на следващите редовни доклади за конвергенция през пролетта на 2024 г.

Предимства от въвеждане на еврото

Днес еврото е национална валута на 20 от 27-те държави членки на ЕС, сред които са най-развитите европейски икономики, и на повече от 346 милиона европейци. Единната европейска валута е въведена на 1 януари 1999 г. първоначално в електронна форма, използвана при банкови операции, а от 1 януари 2002 г. – и под формата на банкноти и монети, представляващи национална валута на 12 държави. През следващите години, в това число и като следствие от разширяването на ЕС, към еврозоната последователно се присъединяват още 8 държави, последната от които е Хърватия от 1 януари 2023 г. Територията, която единната европейска валута обхваща, се разширява, а това позволява да се използват пълноценно всички предимства на единния пазар при по-интегрирана европейска икономика и финансови пазари.

Повече от 20 години след въвеждане на евро банкнотите и монетите, еврото запазва позицията си като втората по важност валута в световен мащаб през миналата година. Това се потвърждава от данните във 22-рия годишен преглед на международната роля на еврото, публикуван от ЕЦБ, който анализира различни финансови показатели за дела на използването на еврото извън еврозоната, представен през юни 2023 г. от президентът на ЕЦБ г-жа Кристин Лагард5.

Положителните ефекти от въвеждане на еврото са изтъквани многократно от българските институции, в това число и от управителя на централната банка, както и от водещите икономисти и бизнес лидери в страната.

През 2022 г. Икономическият и социален съвет към Народното събрание прие анализ за въздействието на присъединяването на България към еврозоната върху икономическото развитие, инфлацията и доходите в страната. Изводът на Икономическия и социален съвет, който представлява широки кръгове на гражданското общество, е, че ползите от членство на страната в еврозоната са много повече от рисковете или разходите.

Също през 2022 г. Софийският университет публикува колективна монография „Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната” по повод 120-годишния юбилей на катедра „Икономика“ в Стопанския факултет на Софийския университет – най-старата икономическа катедра в България. Едно от основните заключения на монографията е, че българската икономика има висока степен на готовност за приемането на еврото.

Българският бизнес подкрепя присъединяването на България към еврозоната, като тази позиция е ясно изразена от национално представените работодателски организации. Социологическо проучване, реализирано от агенция Алфа Рисърч през ноември 2022 г.6 по поръчка на Министерството на финансите, показва, че 2/3 от предприемачите подкрепят въвеждането на еврото, докато при гражданите одобрение е изразено от 1/3 от анкетираните. Най-широко разпространените страхове са свързани с опасения от ръст в цените и инфлация, дължащи се по-скоро на недостатъчна информираност.

Председателят на Асоциацията на банките в България г-жа Петя Димитрова потвърди наскоро готовността на банките в страната за присъединяване към единната европейска валута7. Основното послание на председателя на банковата асоциация е, че присъединяването към еврозоната е дълго чакан процес, който ще повлияе положително на икономиката на страната и ще е двигател за ускоряване на реформите, за достигане на европейските стандарти на живот и по-благоприятна бизнес среда.

Някои от предимствата от въвеждането на еврото могат да бъдат обобщени в следните направления:

- присъединяването към еврозоната създава по-голяма стабилност и доверие към съответната страна, което подобрява инвестиционната среда и създава предпоставки за икономически растеж;

- при държавите, присъединили се преди нас, се наблюдава повишаване на кредитния рейтинг, което наред с другите предимства е предпоставка за увеличаване на инвестициите, а също така за намаляване на разходите при емитиране на държавен дълг и по-ниска дългова премия;

- ценова стабилност – основната цел на Евросистемата е да поддържа ценова стабилност, запазвайки стойността на еврото. Независимо от икономическите трудности на глобално ниво, породени от COVID пандемията и войната в Украйна, средногодишната инфлация в еврозоната текущо отбелязва спад и остава на много по-ниски нива от инфлацията в други европейски страни, които не са участници в еврозоната. Ако сравним актуалните данни за годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителски цени към месец май 2023 г., в еврозоната тя е 6.1%, докато най-високите равнища в ЕС са отчетени за Унгария (21.9%), Полша и Чехия (12.5% и в двете). За същия период в България тя е 8.6%;

- финансова стабилност – банковият сектор е по-стабилен, благодарение на участието в Единния надзорен механизъм и в Единния механизъм за преструктуриране, към които България вече се присъедини през октомври 2020 г. В допълнение, банките и финансовите институции ще имат достъп до интегрираните и развити финансови пазари на еврозоната. Българските банки ще имат достъп до обезпечено финансиране от ЕЦБ чрез операциите на открития пазар, които тя извършва, а понастоящем БНБ не извършва такива поради режима на валутен борд. Очакваният ефект е понижаване на лихвите по кредитите след присъединяването към еврозоната;

- повече възможности за българския бизнес – компаниите ще имат възможност за по-лесна, евтина и безрискова търговия в общото европейско икономическо пространство. Въвеждането на еврото елиминира разходите за превалутиране и намалява транзакционните разходи за преводи в чужда валута, което подобрява условията за международна търговия и бизнес. През 2022 г. 43.9% от износа на българските предприятия е насочен към еврозоната, а 36.5% от вноса е от търговски партньори от еврозоната. Това е важно и за туризма, доколкото през 2022 г. сме получили постъпления от пътувания в размер на 6.3 млрд. лева, от които 3.1 млрд. лева или почти половината са от граждани на ЕС8;

- за гражданите – икономическата стабилност и растеж води до повишаване на заетостта, производителността и доходите. Данните за последно присъединилите се към еврозоната държави Литва, Латвия и Естония в периода 2011 г. – 2015 г., показват че преди присъединяването към еврозоната средната работна заплата е била в порядъка на 700 - 800 евро, докато през 2022 г. средните работни заплати са в диапазона 1400 – 1900 евро, което е увеличение между два и три пъти – от 92% за Латвия до 164% за Литва в сравнение със съответната година преди въвеждане на еврото;

- държава, която е член на еврозоната, има достъп до европейските механизми за противодействия на кризи, което създава предпоставка за голяма стабилност и преминаване през периоди на турболенции.

Не на последно място, приемането на еврото като национална валута представлява изход от режима на валутен борд, въведен в страната ни преди повече от 25 години - през 1997 г. като последица от финансовата и банкова криза тогава. Днес България е останала единствената държава членка на ЕС с режим на валутен борд. Този режим сериозно ограничава правомощията, които централните банки традиционно имат, свързани с провеждане на операции по паричната политика. Българската народна банка не разполага с такива правомощия, а доколкото стойността на българския лев е обвързана с тази на еврото чрез фиксиран валутен курс, ефектите от паричната политика, осъществявана от ЕЦБ, се пренасят в нашата икономика, но без да имаме възможност да участваме при вземането на решения, заяви Нина Стоянова, подуправител на БНБ.



Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com

19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.

  • 001 Anonimen 04.07.2023 14:30

    на тая цълатата може и 10 пъти да са скочили доходите! нашите са си все така мизерни и доизядени от инфлация!

RSS

Най-нови

реклама

към тв програма тв програма

bTV Cinema 26 февруари 21:00ч.

Ex Machina: Бог от машината

Режисьор: Алекс Гарланд
В ролите: Донъл Глийсън, Алисия Викандер, Оскар Айзък, Челси Ли, Кори Джонсън, Иви Рей и др.

виц на деня


Горещ юлски следобед.

Държавен служител пуши бавно цигара пред учреждението.
Към него се приближава друг държавен служител и иска огънче.

Държавният служител му подава запалката и пита: „И ти ли не можеш да спиш?“

към хороскоп хороскоп

рак