400 дни трап в центъра на София при цени над 4000 евро за квадрат

400 ДНИ

Заклех се /пред себе си/, че ще бъда обективна и няма да избързвам, когато оценявам действията на кмета Терзиев, само защото не съм негов симпатизант.

Та, минаха 400 дни, откакто този трап се появи на кръстовището на „Граф Игнатиев“ и „Солунска“.

100 дни по-късно там се утвърди друг трап.

Колите вече минават забавено и със заобикалки, а по време на дъжд плиска до паметника на писателите – баща и син.

И… УРА!!!

На 400-тния ден едни пъргави общински ръчички, щото едва ли това е плод на доброволен труд на населението на града, та едни сръчни ръчички са „замазали положението“, фугирали са счупените плочки и са създали онова, известно в литературата като „Потьомкинская деревня“.

Не че този кмет и неговите добри сили са стигнали до дълбочините на руската литература, която мразят в червата си, но… така се казва, когато замажеш нещо да изглежда, ама то не е.

Та то не само че не е и не изглежда замазано, направо си е опасно за пешеходците /на колите майната им/, щото преди беше явен трап, а сега е фугиран трап и ако вдигнеш гордо, по софийски, глава и опиташ да преминеш, можеш да се окажеш пациент.

Цената на квадратен метър строителство /това е ама истинският пъп на София/ надвишава 4000 евро, а за наем на обект е наистина ужасяваща.

Всичко се променя, без пълното бездарие и безотговорност на кмета и неговата администрация, за които чувам, че 1. временно са слезли от велосипедите и са влезли в сградата да поуправляват със замах, и 2. че се готвят да се кандидатират за нов мандат.

Последното е наистина похвално, защото то представлява истински експеримент за психическото здраве на народонаселението в столицата. И защо пък не – един човек, чието управление се характеризира с дупки, мръсотия и хаос, но който си е правил ежемесечни хороскопи на вилата в Петрохан и така е получавал знания кои от неговите управленски решения са „одобрени от висшите сили“, та този, главното достойнство на когото е велосипедът му, що пък да не  се предложи и  на следващите избори.

Добрите сили нямат причина да не го припознаят, нали така.

Та във връзка с предстоящото му кандидатиране съм се наканила да направя редовен паноптикум на неговите постижения, при това без да напускам региона, дето квадратният метър е 4000 евро.

Започваме с дупките с размер на малки езера на пъпа на София и боклукджийските кофи на 100 метра по-нататък.

За следващия път съм ви подготвила асфалтовата покривка на гордостта на кмета – бул. „Патриарх Евтимий“, където /извинете ме за лошата прогноза/, но ще се случи някое нещастие в доста близко време.

Дано висшите Петрохански сили бдят над нас и да избегнем най-лошото.

И като казах Петрохан, та се присетих за този напълно настоящ министър на вътрешните работи, който по същество си е от добрите сили /помня аз, помня/, сиреч всичко му е добро и от добро по-добро, който днес е разкрил многогодишното съществуване на някаква секта /впрочем, една от многото/ и ще бъде безкомпромисен, стига да установи, че намерените вещи са наистина опиати.

Щото за Петрохан не го установи, де се свети името му. /На министъра, не на Петрохан/.

Тези, не особено талантливи фотографии са дело от днешния ден, 12.30 часа по обяд изцяло в обсега на площад Славейков.                  

  Диана Дамянова