Ново безобразие с министъра на “Америка за България"

Първата приключи през пролетта и завърши без успех. Оказа се, че единственият допуснат до финалния етап на събеседването юрист Иван Гюров е кумец на Христо Иванов. От страх, че това ще стане известно и за да не бъде обвинен, че пробутва свои близки, правосъдният министър първо провалил конкурса. След това, отново по инициатива на Иванов, правилата за избор на генерален адвокат пред Съда на ЕС бяха променени със специално решение на Министерския съвет. В крайна сметка, при втората процедура комисия, начело с юридическия секретар на президента – Кристиан Таков, избра Атанас Семов за български представител. Правосъдният министър и президентският секретар не бяха ентусиазирани от крайния резултат от конкурса.

За разлика от други инициативи, при които провалилият се бивш протестър успява да пробута “правилните” кандидати на отговорни постове, в тази правосъдният министър се дистанцира максимално. Пример за това е изборът на българския съдия пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Още преди да стартира процедурата, организирана отново от Министерството на правосъдието, бе напълно известно, че тя ще бъде спечелена от друг храненик на чужди фондации – Йонко Грозев. Изборът на доскорошния адвокат по дела срещу България пред ЕСПЧ за съдия в същия съд, бе приветстван от Христо Иванов и цялото протестърско войнство. За разлика от избора на Семов за генерален адвокат пред Съда на ЕС в Люксембург.

Участниците в процедурата за българския адвокат допускат, че заради несъгласие с избора на Атанас Семов, Христо Иванов и Кристиан Таков негласно са дали сигнал към Комитета на Съда на ЕС в Люксембург, че е по-добре да се бламира българската кандидатура. Подобни действия от страна на провалилия се със съдебната реформа министър на правосъдието, са напълно логични, като се има предвид и неговите призиви към европейски представители да не отменят Мониторинговия механизъм на Европейската комисия спрямо България и отлагане членството на България в Шенген. Провалът и уронването на престижа на страната, обаче, са за сметка на цялата юридическа общност у нас, както и за българската дипломация.