Ако РС Македония оттегли Гарванлиев от Евровизия, другата година България ще го изпрати: ВМРО

Евровизия е песенен конкурс на свободните и талантливи млади хора.  Случващото се с представителя на РС Македония на Евровизия Васил Гарванлиев не кореспондира по никакъв начин с европейските ценности, към които официално Скопие твърди, че се стреми.

Ние от ВМРО няма да толерираме насаждането на обществени настроения срещу Гарванлиев, само защото той не крие, че има и български паспорт – също като близо 100 000 наши събратя там.

И ако се стигне до оттегляне на младия певец от конкурса, то ние ще призовем България да го изпрати като свой представител следващата година.

Докато ВМРО е в българския парламент, ние няма да допуснем войнстващия сърбомакедонизъм в ЕС.

А че нещата не са се променили от началото на миналия век, ще го потвърди и  емблематичното стихотворение на Иван Вазов „Па шта си ти?“.  Вазов пише това стихотворение, след като сръбският престолонаследник Александър І удря плесница на едно момиченце в Македония – Васка Зойчева, на 7 години. На Камен мост в Скопие на наглия въпрос на сръбския крал каква е по народност, тя му отговаря, че е българка и той я зашлевява пред всички.

    „Па шта си ти?“ - такъв въпрос задава

    във твоя дом безочлив чужденец.

    „Па шта си ти?“ - с такваз псувня смущава

    душата ти неканен пришълец;

    „Па шта си ти?“ - туй питане навред -

    при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга

    о, бъларино, сърбин ти полага

    и чака с начумерен лик ответ.

    Но ти пази се, прав ответ не давай.

    Кажи се португалец кюрд, сириец,

    лапонец, негър, циганин, индиец -

    но българин се само не признавай.

    Че тоз грях смъртен прошка там не знай:

    влече позор, побой затвор, изгнанье -

    невидени при прежните тирани.

    Скрий, че си българин в най-българския край;

    че си потомък Самуилов, на Атонский

    Паисий внук; скрий на коя си майка син,

    на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,

    и езерата и горите македонски!

    Не споменувай Лозеград,

    Люлебургас, ни Булаир ужасни:

    ти би разбудил подозрения опасни,

    че на героите техни може да си брат.

    Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,

    дъбрава, езеро, река, рид, планина

    ще викат с глас през всички времена:

    „Тук българи са, българи от памтивека!“