Без дори грубо скициран проект, какви промени в Конституцията: Проф.Д.Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ

„Твърденията, че днес отново е нужно да се изменя и допълва Конституцията, са, разбира се, в основата си политически. Проблемът е (поне според мен), че в случая те не са нищо повече от това.

Защо мисля така?

Първо, разбирането, че реформата в съдебната система (каквото и съдържание да се влага в това, превърнало се в политическа мантра, словосъчетание) изисква конституционни промени, ни съпътства вече две десетилетия. През този период бяха предприети пет изменения и допълнения на Конституцията, четири от които свързани със съдебната система.

Всички тези четири изменения и допълнения на Конституцията бяха широко рекламирани като препоръчани или поне одобрени от външен авторитет (разнообразни органи на ЕС, Венецианската комисия, ГРЕКО, Съвета на Европа и т.н.). Убедено и във висок регистър се твърдеше, че те са първа и разбира се решителна крачка по пътя на съдебната реформа. Едва ли е нужно да припомням, че

нито едно от тези изменения и допълнения на Конституцията не доведе до съществено подобрение във функционирането на съдебната система,

а последните изменения и допълнения (тези от 2015 г.) определено влошиха и без това недостатъчната прозрачност и предвидимост в дейността на Висшия съдебен съвет.

Второ, ако някой наистина иска да инициира важни конституционни промени, той трябва да поеме един определен и доста ясен път. Първата стъпка би трябвало да бъде очертаването на проблемите, чието решение се търси през изменение на Конституцията (ако това е възможно да се постигне по друг начин, то този начин е винаги за предпочитане). После –

да се представи законопроект и да се отпочне широк публичен дебат по него. И едва след това – да се търси аритметично мнозинство

за приемането на законопроекта. Какво видяхме през последните месеци – силно, но без никаква конкретност, говорене за конституционни промени и започване на странни консултации между политическите сили за конституционно мнозинство. Но как може да има разумен (макар и между политици) разговор за изменение и допълнение на Конституцията, без да има поне някакво най-малко общо кратно във виждането за проблемите, чието решение ще се търси? И как е възможно да се търси конституционно мнозинство, без да има някакъв (макар и грубо скициран)законопроект? Изкушавам се да спомена и още нещо –

повечето идеи за изменение и допълнение на Конституцията, които небрежно се хвърлят пред публиката, са в откровено противоречие или поне в дискретно напрежение с Решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд

Логично е да се запитаме дали пък не може това решение да бъде преодоляно. След Решение № 3 от 2020 г. излиза, че може. Но това трябва да стане с внимателно премислено и умно формулирано сезиране на Конституционния съд, по каквото не ми е известно някой сериозно да работи.

Накратко, моето разбиране е, че новата порция говорене за конституционна реформа има две цели, нямащи нищо общо с правото. От една страна се търси политическо позициониране и евентуално оправдание както на вече консумирани безпринципни компромиси, така и на предстоящи по-резки политически движения. От друга страна – създаването на очаквания за предстоящи изменения и допълнения на Конституцията е добро оправдание да не се прави нищо дотогава. Например, да не се избере нов Висш съдебен съвет. И няма защо да се учудваме, ако междувременно настоящият Висш съдебен съвет избере и нов главен прокурор.

А ако един ден има истински дебат за българския конституционен модел и неговото бъдеще, за мен би било чест да участвам в него и да представя своите виждания”, пише деканът на Юридическия факултет на СУ проф. Даниел Вълчев, който е и опитен законотворец, бивш правен съветник в Държавния съвет, екс-вицепремиер за Lex.bg.