Брюксел обмисля дали да подложи Telegram на своите закони за „дезинформация“

Служители на ЕС обмислят да включат Telegram в списъка на „много големи онлайн платформи“ - ход, който би отворил приложението за изпращане на съобщения с фокус върху неприкосновеността на личния живот за строги правила за цензура, съобщи Bloomberg.

Докладът на Блумбърг се позовава на анонимни източници, които твърдят, че Брюксел се е свързал с Telegram в опит да установи колко души редовно използват платформата. Telegram твърди, че има около 41 млн. активни потребители месечно - цифра, която я поставя под прага от 45 млн. потребители на ЕС за строга регулация съгласно неговия Закон за цифровите услуги (DSA).

В момента Европейската комисия брои 19 „много големи онлайн платформи“ и търсачки, сред които Amazon, Facebook, Instagram и TikTok.

Съгласно условията на DSA тези платформи трябва да обозначават всички реклами като такива, да избягват насочването на реклами към потребителите въз основа на „чувствителни данни“, като например тяхната етническа принадлежност, сексуалност или политическа ориентация, и да вградят функции за защита на „неприкосновеността на личния живот, сигурността и безопасността на непълнолетните“, според Европейската комисия.

От платформите се изисква също така да ограничават „разпространението на незаконно съдържание“ и „да се справят с разпространението на дезинформация“. Целият текст на DSA споменава думата „дезинформация“ 13 пъти, без да я дефинира. Активистите за свобода на словото твърдят, че терминът често се използва от правителствата за заглушаване на фактически верни, но политически неудобни разкази.

DSA влезе в сила по-рано тази година и позволява на ЕС да глобява платформите с до 6% от глобалния им годишен оборот, ако нарушават правилата му. Законът също така позволява на повторните нарушители да бъдат лишени от правото да работят в блока.

Собственикът на Telegram, роденият в Русия Павел Дуров, настоява, че зачита правата на потребителите на Telegram на неприкосновеност на личния живот и свобода на изразяване. В интервю за американския журналист Тъкър Карлсън, публикувано миналия месец, Дуров заяви, че отказва искания за споделяне на потребителски данни с правителството на САЩ или за вграждане на така наречените „задни вратички“ за наблюдение в платформата.

Подобно на WhatsApp или Messenger, Telegram позволява на потребителите да изпращат лични и групови съобщения. За разлика от американските си конкуренти, тя също така позволява на потребителите да създават „канали“ за разпространение на новини и актуализации до последователите. Миналия месец главният шпионин на Украйна Кирил Буданов разкритикува Telegram за това, че позволява на анонимни канали да публикуват информация за конфликта в разрез с цензурния режим на Киев.

Според статистически данни, събрани от SimilarWeb, Telegram е най-популярното приложение за съобщения в Украйна. Буданов твърди, че това представлява „огромен проблем“ за усилията на Киев да ограничи потока от вредна информация от бойното поле.