Досиетата FinCen: България е високорискова държава, в която лесно се перат пари

Обзорният материал на ICIJ за Досиетата FinCen разкрива, че глобални банки като HSBC, JPMorgan и Дойче Банк са обслужвали олигарси, наркодилъри и терористи, дори след като са получавали предупреждения. Има случаи в които банките продължават да местят незаконни средства дори след като американските власти са ги предупредили, че им предстои наказателно преследване ако не престанат да правят бизнес с мафиоти, измамници или корумпирани режими.

Разследванията, базирани на архива с докладите на FinCen, ще бъдат публикувани в следващите дни от партньорските медии на Консорциума. Биволъ работи върху няколко разследващи материала за България, които ще бъдат публикувани в близките дни и седмици.

България – рискова или безопасна държава за пране на пари?

България е спомената в над 90 доклада, но като обекти със съмнителна активност са посочени само 11 фирми и лица с адреси в България. Другите отбелязвания са за фирми или лица, които са регистрирани и оперират от други юрисдикции, но имат връзка с България. Голяма част от докладите съдържат неизвестна и поверителна информация, която осветява скрити от обществото процеси и злоупотреби с власт и пари, като някои от тях надхвърлят националния контекст и са свързани със световни финансови и политически скандали.

Както отбелязва Капитал, страната ни влиза в селекцията на ICIJ за най-значими лица, свързани с пране на пари. Това е благодарение на Ружа Игнатова и пирамидата One Coin,  преследвана от правосъдието в САЩ, но дълго време толерирана в България. Игнатова е бивш финансов директор и член на борда във фонда СиЕсАйЕф на Цветелина Бориславова, жената до Бойко Борисов. В момента е в неизвестност.

Важна е общата оценка за страната ни, която недвусмислено ни поставя сред рисковите дестинации, в които прането на пари е особено лесно. В Европейския съюз с такъв статут се славят още Кипър, Латвия и Малта.

За проблемът с прането на пари в България се знае и от докладите на Държавния департамент, изтекли в Wikileaks. В частта за България, публикувана от Биволъ, има доклад за “банките гнили ябълки“, които според американските дипломати перат парите на българската организирана престъпност. Конкретно бяха посочени банките с български собственици: КТБ (фалирала), Инвестбанк (на Петя Славова), СиБанк (тогава на Цветелина Бориславова, но сега с нов чуждестранен собственик), ДЗИ (тогава на Емил Кюлев, сега с нов чуждестранен собственик), Общинска Банка, Интернешънал Асет Банк (свързвана с Маджо) и ЦКБ (на групировката от Варна ТИМ).

Миналата година България беше критикувана и от Европейската комисия за слабите резултати на ДАНС в борбата срещу прането на пари. В първоначалната версия на доклада за макроикономическите дисбаланси, който е част от Европейския семестър се посочваше, че докладваните съмнителни трансакции са в по-голямата си част свързани с български политици.

“Потенциални финансови престъпления не се разследват качествено. 2/3 от съмнителните трансакции, докладвани от финансовите институции в дирекция “Финансово разузнаване” (в ДАНС, б. р.), включват местни политически фигури, но към тези случаи не се предприемат необходимите правораздавателни действия” – пишеше в първата версия на документа.

Няколко месеца по-късно Комисията тихомълком промени доклада си и тези тревожни заключения отпаднаха, като дори се превърнаха в “напредък”.

Туширането на нелицеприятните констатации не отменя факта, че в Брюксел са наясно с практиките у нас, а проблемите видяни там са по-скоро на ниво правоохранителни органи – ДАНС и Прокуратурата, които не реагират на докладите от финансовите институции.

Досиетата FinCen допълват картината с лоши практики и в самите финансови институции, които едва ли са докладвани надлежно. Сред тях са поддържането от български банки на сметки на офшорни фирми с номинални собственици и придвижването на големи суми през тях към други високорискови дестинации.

Парадоксално, в неотдавнашен доклад на Института в Базел, България се нарежда сред страните с най-малък риск от пране на пари, заедно с Швеция и Естония.

Но разследванията за мащабните схеми “Азербайджанска перачница” и “Перачница Тройка“, в които участва и Биволъ разкриха, че дори в държави като Дания и Естония е било възможно да се организиран хъб за изпиране на милиарди.

Това разминаване между академичните и разузнавателните източници очевидно се дължи не на реалната ситуация в страната, а на приетата законодателна и регулаторна рамка, която на хартия е добра. Въпросът е дали се спазва. Многобройни са примерите, че правилата се нарушават или игнорират от всички институции, които трябва да следят и да предотвратяват рисковите банкови операции в държавата. А чуждите разузнавателни агенции са напълно наясно със случващото се. Досиетата FinCen доказват това черно на бяло.

***