Е-системата на съдилищата е опасна: ВКС

В становището се посочва, че по много от делата съдът е сезиран със саморъчно написани молби, като например от страна с искане да се допусне безплатна правна помощ по вече образувано дело, но в ЕИСС ще се постави начало на ново такова, след което съдии и служители, като направят стотици "стъпки", отваряйки и затваряйки различни "страници" в системата, приемайки и изпращайки си "задачи" в нея, пак на хартиен носител трябва да изпратят крайния акт на Бюрото за правна помощ, откъдето отново на хартиен носител ще се върне актът, с който се посочва кой адвокат е определен за осъществяване на правната помощ, и пак след множество "задачи" този адвокат евентуално ще се окаже пълномощник на страната, но по ново електронно дело.

Изготвянето и изпращането на съобщения и призовки до страните, издаването на удостоверения, съпроводителни писма и особено издаването на преписи от приложени по делото документи изисква служителите да си създават множество "задачи", да си ги "приемат и изпълняват", да "поставят задача и на съдията" - да разпореди или откаже издаването им, и едва след няколко дни или дори седмици евентуално да се предостави поисканият документ на страната, отново на хартия, тъй като за нея не съществува законово задължение да посочи и въобще да разполага с електронен адрес, изтъкват от ВКС.

Те заявяват, че не е съобразено и обстоятелството, че в НПК е регламентирано, че връчването на призовки, съобщения и книжа на обвиняем и на защитник в съдебната фаза може да се извършва по електронен път с тяхно съгласие, когато са посочили електронни адреси, а съгласието може да бъде оттеглено по всяко време, т. е. отново липсва задължително електронно призоваване и съобщаване. Няма отговор и на въпроса, след като един акт е създаден и обявен като електронен документ, а бъде връчен на страната на хартиен носител, защото тя не е длъжна да посочи електронен адрес, от кой момент следва да се приеме, че последната е получила документа, като е известно, че пропускането на някои срокове води до загубване на права.

В програмата е пренебрегната и разпоредба, според която за всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните, като съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Това право на страните отново е напълно "заличено" от процеса по силата на ЕИСС, тъй като за програмата не съществува съдебният протокол, който се изготвя в залата на хартиен носител, а и страните нямат задължение да се явят с електронен подпис в съдебно заседание. Същите проблеми възникват и при одобряване на споразумение от наказателния съд, с което се прекратява производството по делото.

При следване на задачите в ЕИСС по същество не може да се проведе и производство по определяне на срок при бавност, тъй като страната, която сезира съда, не е длъжна да извършва това процесуално действие чрез електронен документ, нито пък е предвидено как молбата ú да бъде разгледана от по-горния съд.

От ВКС поясняват, че в ЕИСС съществува опция за издаване на електронен изпълнителен лист, като изработилите я специалисти не са се съобразили с факта, че съобразно действащите процесуални права електронна система за съдебно изпълнение все още не съществува и изпълнителният лист трябва да бъде издаден на хартиен носител в единствен екземпляр.