Финансистът доц. Петър Чобанов: Има логика в референдум за еврото

Източник: в-к Труд

- Доц. Чобанов, направихте прогноза в началото на седмицата, че епидемията от коронавирус е като "Лемън Брадърс" за еврозоната и финансовите пазари. Какво се случва с парите на европейския континент?

- Имаше среща на финансовите министри от Г-20 и те са доста предпазливи, защото се опитват да не плашат хората. Въпросът е, че в момента трябва да сме една доза повече самокритични към собствените си прогнози. Ситуацията се влошава. Първо започна по веригата производство и предлагане и оттам се предполага, че много от компонентите, дори и неочаквани в това производство, са китайски. Когато се прекъсне тази верига, идва ред и на търговията и вече виждаме, че международната търговия намалява. Това са първите два канала, по които ще действа коронавирусът.
Третият канал вече се появява по линия на туризма. За сега сме в навечерието на криза от системен характер. Ако разпространението на вируса придобие по-големи размери и в останалите страни-членки, то тогава действително може да го съизмерим с "Лемън Брадърс". И следва рецесия в еврозоната. Тя почти се показа в края на миналата година, когато намаля промишленото производство в трите най-големи европейски икономики - Италия, Франция и Германия. Беше ясно, че растежът или ще се занули, или ще бъде леко отрицателен през първото тримесечие, но с развитието на ситуацията с коронавируса, това е почти сигурно.

- Какъв е статутът на еврото в момента? Колко стабилна е европейската валута 20 години след създаването й?

- Еврото е на 20 години. Но за съжаление последните 12 години не са много стабилни за еврото. След като се разрази глобалната криза, това, което се говори, е не как се развива еврозоната и колко добри перспективи дава, а постоянно се мисли как да се заздравят спасителните механизми. Самият факт, че си говорим не за развитие, а за спасяване означава, че еврото не е онази стабилна валута, независимо, че се използва много в международен план за разплащане. За съжаление, еврото не е онази стабилна валута, в която да имаме дългосрочно доверие. А за да го имаме, самите правителства от еврозоната трябва да направят структурни реформи и да покажат, че европейската икономика наистина е устойчива във времето и може да демонстрира и по-дълъг период на растеж. Последното ускоряване на икономическия цикъл се случи 2014-2017 година, което е твърде недостатъчно. След това растежът започна да се забавя и най-вероятно сега през 2020 година еврозоната отново ще изпадне в рецесия.

- На този фон обаче кабинетът поставя за приоритет влизането на страната ни в чакалнята на еврозоната. Евроскептици ли са критиците на еврото?

- Ясно е, че в дългосрочен план ни предстои приемане на еврото, ако и когато то се стабилизира. Не става въпрос за евроскептицизъм. Евроскептицизъм е когато някой каже, че искаме да напуснем ЕС, което няма кой да каже към този момент. Става въпрос да се предизвика и да се проведе смислена дискусия за рисковете и ползите от еврото и да се отговори на важните въпроси, които хората задават, да се отговори каква е стратегията на правителството за участието ни в ERM2 - в т. нар. чакалня. Предвиждат ли бързо да преминем през чакалнята, ако предвиждат това да е бързо, по какъв начин ще го постигнат. Кои са онези реформи, които ще приложат бързо и които очакват да дадат този резултат. Защото за нас няма да е добре да стоим 10 години в чакалнята, да сме свидетели на несигурност. Ако могат да гарантират един по-кратък период е обосновано да бързаме да влезем в чакалнята. Не е само това проблемът - получи се съчетание между чакалнята и тясното сътрудничество на банковия съюз. Има голям риск банките-майки да изтеглят своите капитали от дъщерните си компании и те да функционират като клонове. Това беше потвърдено и наскоро от Европейската централна банка, от председателя на единния й надзор. Не на последно място, ако се наложи, ние ще трябва да участваме в спасителните механизми, без да можем да се ползваме от тях - това е допълнителна асиметрия, която не трябва да се пренебрегва. Съчетанието на тези фактори изисква точно такава дискусия - да видим можем ли да управляваме този риск - дъщерните предприятия тук да не се превърнат в клонове. Примери за подобно управление има - когато избухна глобалната криза, имаше т. нар. "Виенска инициатива" по време на която се събраха финансови министри, гуверньори на банки съвместно с наднационални институции и бе решено, че трябва да се контролират изходящите потоци от дъщерните компании към компаниите-майки така, че да не се изтощава ликвидността в страните, които са домакин на тези дъщерни компании. Защо правителството в момента не предложи някакво подобно решение? Да се разговаря с централите на тези банки и да се сключи споразумение, в което да се казва, че през периода, през който сме в чакалнята и в тясното сътрудничество, няма да бъде изтеглен този капитал. Само давам пример, че тези рискове наистина са сериозни, но ако се седне отговорно да се разговаря по тях, възможни са решения, които да успокоят хората и да се даде по-ясен отговор на въпроса защо бързаме точно в този момент, тъй като отговорът точно на този въпрос продължава да виси и към днешна дата.

- Доколко банковата стабилност на България е обвързана с влизането ни в еврозоната?

- Банковата стабилност е на доста високо ниво в момента. Не виждам тя да бъде сериозна пречка за влизането ни в еврозоната. Знаем, че банките с предписания работят по тях и знаем, че те ще изпълнят тези предписания, тъй като те не са сериозни или поне не толкова, че да са неизпълними. Срещам този аргумент, който вече се прокрадва в публичното пространство, но не мисля, че това е проблемът. Проблемът е, че трябва да дадем отговор на въпроса влизаме или не в една нестабилна еврозона, една еврозона, която ще изпадне в рецесия и в която е възможно повторение на кризата и задействане на спасителните механизми и да се изиска от нас участие в тях.

- Какво означават тези спасителни механизми, в които бихме се включили - за втори път ги споменавате? Какво означават те в числово изражение - трябва ли България да участва и с каква сума?

- За съжаление, сметката може да стане много голяма. Зависи къде, в коя държава ще има кризисни епизоди и колко сериозни ще са те. При по-тежките сценарии може да се стигне до няколко милиарда евро. Може никога да не се стигне до такава ситуация, защото се надяваме, че