Фискалният съвет очаква 2,8% ръст и 4,8% инфлация през 2026 г., предупреждава за по-скъп петрол и високи лихви

Фискалният съвет определя като реалистичен макроикономическия сценарий на Министерството на финансите за периода 2027–2029 г., но изразява резерви към част от допусканията и прогнозата за 2026 г. Това става ясно от становището на Съвета относно Есенната макроикономическа прогноза на финансовото министерство.

Според МФ реалният растеж на брутния вътрешен продукт ще бъде 3% през 2026 г., 2,5% през 2027 г. и по 2,4% през 2028 и 2029 г. Фискалният съвет приема по-нисък ръст от 2,8% за тази година и 2,5% за 2027 г., като очаква икономиката да се забави до 1,5% през 2028 г. заради циклично охлаждане на външната среда.

Според Съвета прогнозата на МФ за 3% ръст през 2026 г. е в горния край на реалистичния диапазон от 2,5–2,8%. За да бъде постигната, през второто полугодие трябва да има ускоряване на тримесечния растеж, което към септември не се потвърждава от данните за индустриалното производство, търговията на дребно и заетостта.

Средногодишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, се очаква от МФ да бъде 4,8% през 2026 г. и 4% през 2027 г. Фискалният съвет определя прогнозата за тази година като реалистична, а тази за 2027 г. – като по-скоро предпазлива.

Безработицата се очаква да се задържи около 3,4%. Номиналният БВП е вътрешно съгласуван, като прогнозната му стойност е около 130,5 млрд. евро през 2026 г. и 141,3 млрд. евро през 2027 г. Съветът обаче отбелязва, че рязкото понижение на дефлатора след 2026 г. не е обяснено.

Фискалният съвет посочва, че две от основните външни допускания вече са остарели. В прогнозата на МФ цената на петрола сорт Brent е заложена на 90,9 долара през 2026 г. и 80,5 долара през 2027 г., докато след датата, към която са изготвени прогнозните разчети, спот цената е достигнала около 101,6 долара.

Заложените нива на EURIBOR от 2,3–2,5% също са по-ниски от траекторията на Европейската централна банка от около 3% за 2027–2028 г., посочва Съветът.

Сред основните рискове са по-високите цени на енергията и лихвите, необходимостта от фискална консолидация по процедурата при прекомерен дефицит, приключването на Плана за възстановяване и устойчивост, евентуално охлаждане на кредитната активност и на жилищния пазар.

По данни, цитирани от Фискалния съвет, към 31 август 2026 г. усвояването по Плана за възстановяване и устойчивост е около 70%.

Съветът препоръчва прогнозата за растежа през 2026 г. да бъде допълнително обоснована или леко понижена, а допусканията за цената на петрола и EURIBOR да бъдат актуализирани. Препоръчва се също алтернативният сценарий да бъде представен в пълен и количествен вид и да бъдат посочени ясно допусканията за фискалната политика.

По отношение на подготовката на бюджета за 2027 г. Фискалният съвет препоръчва предпазлив подход при прогнозирането на приходите и осигуряването на достатъчен буфер, който да позволи реакция при реализиране на неблагоприятен макроикономически сценарий.

Кирил Пламенов