Галъп: Националните интереси са на първо място

Хората по света поставят националните интереси на първо място и не са убедени в ефективността на международните санкции. Това сочат резултатите от международното изследване „В края на годината“ на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, проведено в 58 страни по целия свят.
Крайъгълният камък на предишната предизборна кампания на президента Тръмп беше лозунгът „Да направим Америка велика отново“. Последното глобално проучване на „Галъп интернешънъл“ показва, че гражданите по света решително предпочитат националните интереси (70%) пред международното сътрудничество и глобализацията (21%).
Африка (87% отговарящи, че националните интереси са за предпочитане пред международното сътрудничество), Близкият изток (78%) и Латинска Америка (75%) в най-голяма степен подкрепят националните приоритети, като етиопците (92%) са най-големи привърженици на национализма. На другия край на скалата е само Япония, където мнозинството предпочита интернационализма (42%) пред национализма (30%).
В ЕС двама от трима гласоподаватели обръщат гръб на глобализацията и подкрепата за нея е по-висока от 30% само във Финландия и Германия.
Темата със санкциите като международен инструмент става отново актуална със скорошното задържане на директора на Huawei и санкциите, наложени от САЩ върху Иран. Нашето проучване, проведено сред 45 935 пълнолетни граждани на 57 страни, показва, че светът не вижда санкциите като ефективен инструмент за постигане на промени в политиката.
Почти всеки втори (47%) смята, че санкциите не предизвикват промяна, а един от всеки трима души (33%) твърди, че санкциите успяват. Мненията обаче се различават в отделните страни - в Саудитска Арабия (65%), Индия (59%) и Бразилия (55%) хората са по-благосклонни към механизма на санкциите. Европейските граждани са най-критични по отношение на санкциите (52% твърдят, че са неефективни и не предизвикват промяна), а Австрия, Франция и Германия са водещи в това отношение - около две трети от избирателите в тези страни не са убедени, че санкционирането на страни като Китай и Русия носи положителни резултати.
Българите: Националните интереси на първо място
Мнозинство от 81% от пълнолетните български граждани смятат, че националните интереси на страната са на първо място. Едва 9% от интервюираните смятат, че глобализацията е по-важна. Останалите нямат мнение. Данните от България сочат, че страната влиза в рамките на световните тенденции. България е в първите десет по националистически настроения. Пред нас са Етиопия, Албания, Саудитска Арабия, Сърбия, Нигерия, Индонезия, Република Корея и Еквадор.
На въпрос за ефекти от санкциите срещу страни като Китай и Русия, 44% смятат, че са неефективни, а една четвърт са на мнение, че имат ефект. 34% не могат да преценят, което показват немалък дял на неразбиране на темата. България е сред страните с ниски дялове на доверие към санкциите. След нас се нареждат обаче страни като Швейцария, Германия, Франция и Австрия, които в по-голямата си част смятат санкциите за неефективни.
Кънчо Стойчев, президент на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, коментира данните така: „Мнозинството от гражданите по света едновременно се отказват от глобализацията и отхвърлят политиката на налагане на санкции. Светът се отдалечава от еднополюсната система на международни отношения, в която имаше „един полицай в града“. Изглежда, че след няколко десетилетия на “Ние, светът”, господстващото настроение все повече се определя от “Аз, светът”. Историята ни казва, че такъв подход често поражда големи катаклизми.”
Изследване е част от ежегодния изследователски проект на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, наречен „Край на годината“ – ежегодна традиция, инициирана и проектирана под председателството на д-р Джордж Галъп през 1977 г. Тази година тя бе осъществена от световната асоциация на „Галъп интернешънъл“ и партньори в 58 страни по света, представляващи населението на всички страни от Г-20 (с изключение на Китай) и около 57% от световното население.
Поради политически, културни или религиозни особености, някои въпроси от проучването не се задават във всички страни.
Въпросът за националните срещу международни интереси е зададен в 54 държави сред общо 44 547 души. Въпросът за санкциите е зададен в 57 държавц сред общо 45 935 души. Във всяка изследвана страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени, интервюирани по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Статистическата грешка за проучването е между +/– 3%-5% при доверителен интервал от 95%. Теренната работа е проведена в периода от октомври 2018 г. до януари 2019 г.