Голямото тихоокеанско петно от боклук вече е толкова голямо и постоянно, че крайбрежната екосистема процъфтява благодарение на него: Учени

Учените са открили процъфтяващи общности от крайбрежни същества, включително малки раци и анемони, които живеят на хиляди километри от първоначалния си дом върху пластмасови отпадъци в Голямото тихоокеанско петно от боклук - вихрушка от боклук с площ 620 000 кв. мили в океана между Калифорния и Хаваите.

В ново проучване, публикувано в списание Nature Ecology & Evolution, екип от изследователи разкрива, че десетки видове крайбрежни безгръбначни организми са в състояние да оцелеят и да се размножават върху пластмасови отпадъци, които плават в океана от години.

Учените заявиха, че откритията предполагат, че замърсяването на океана с пластмаса може би дава възможност за създаване на нови плаващи екосистеми от видове, които обикновено не са в състояние да оцелеят в открития океан.

За разлика от органичните материали, които се разлагат и потъват в рамките на месеци или най-много няколко години, пластмасовите отпадъци могат да плават в океаните много по-дълго време, което дава възможност на съществата да оцеляват и да се размножават в открития океан в продължение на години.

"Беше изненадващо да видим колко често се срещат крайбрежните видове. Те се намираха върху 70 % от намерените отломки", казва пред CNN Линси Харам, научен сътрудник в Националния институт по прехрана и земеделие и водещ автор на изследването.

Харам и колегите ѝ изследват 105 пластмасови изделия, уловени от Големия тихоокеански боклук между ноември 2018 г. и януари 2019 г. Те идентифицират 484 морски безгръбначни организми върху отломките, които съставляват 46 различни вида, от които 80% обикновено се срещат в крайбрежните местообитания.

"Доста голям процент от разнообразието, което открихме, бяха крайбрежни видове, а не местните пелагични видове от открития океан, които до голяма степен очаквахме да открием", каза Харам.

Все пак те откриха много видове в открития океан, добави Харам. "На две-трети от отломките открихме двете общности заедно... конкуриращи се за пространство, но много вероятно взаимодействащи си по други начини."

Харам заяви, че последиците от въвеждането на нови видове в отдалечените райони на океана все още не са напълно изяснени.

"Вероятно има конкуренция за пространство, тъй като в открития океан пространството е на първо място, вероятно има конкуренция за хранителни ресурси - но те може и да се изяждат взаимно. Трудно е да се разбере какво точно се случва, но видяхме доказателства, че някои от крайбрежните анемони ядат видове от открития океан, така че знаем, че има някакво хищничество между двете общности", каза тя.

Как точно съществата стигат до открития океан и как оцеляват там, остава неясно. Не е известно дали например те просто са се качили на парче пластмаса, за което са се прикрепили край брега, или са успели да колонизират нови обекти, след като са били в открития океан.

Океани от пластмаса

Голямото тихоокеанско петно от боклук, което е два пъти по-голямо от Тексас, е най-голямото натрупване на океанска пластмаса в света.

Петното е ограничено от огромен гир - най-голямото от петте огромни, въртящи се кръгови течения в световния океан, които привличат боклука към центъра и го задържат там, създавайки боклучен вихър.

Матиас Егер, ръководител на отдела за екологични и социални въпроси в организацията с нестопанска цел The Ocean Cleanup, която разработва технологии за освобождаване на океаните от пластмаса, заяви пред CNN, че е грешка да се мисли за Голямото тихоокеанско петно от боклук като за остров от боклук.

"Ако сте там, това, което виждате, е просто девствен син океан", казва Егер, който е помогнал на Харам да проведе изследването, като е събрал пробите в петното, извличайки ги с мрежа.

"Можете да си го представите като нощното небе. Ако погледнете нагоре през нощта и видите всички тези бели точки, това е основно това, което виждате в петното от боклук. Не е толкова гъсто, но има много от тях... там започвате да виждате все повече пластмаса, колкото по-дълго гледате", каза той.

Инициативата "Почистване на океана" изчислява, че в петното има около 1,8 трилиона парчета пластмаса, които тежат около 80 000 тона. По-голямата част от пластмасата, открита в петното, произхожда от риболовната индустрия, докато между 10 и 20 % от общия обем може да се проследи до японското цунами през 2011 г.

По данни на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) светът произвежда около 460 милиона тона пластмаса годишно, като тази цифра - без спешни действия - ще се утрои до 2060 г.

Според ЮНЕП в световен мащаб само около 9 % от пластмасовите отпадъци се рециклират. Цели 22 % от всички пластмасови отпадъци се управляват неправилно и се превръщат в боклук, като в крайна сметка големи количества попадат в океаните.

Учените предупреждават, че от 2005 г. насам се наблюдава "бързо и безпрецедентно" увеличаване на замърсяването на океаните с пластмаса.

Проблемът става все по-голям с всяка изминала минута", казва Егер. "Виждаме костенурки, които са заплетени в рибарски мрежи-призраци. Понякога това са дори само трупове на костенурки. Виждаме поглъщане на пластмасови фрагменти. Освен това има и замърсители - химикали."

Организацията "Почистване на океана" е изградила огромна система за събиране на боклук - U-образна бариера с пола, подобна на мрежа, която виси под повърхността на водата. Тя се движи по течението и събира по-бързо движещите се пластмаси, докато те плуват покрай нея.

"Искаме да проучим какво е въздействието върху морския живот. И след като сме сигурни, че това е безопасно и е от полза за околната среда, искаме да увеличим мащаба", казва Егер.

Но почистването е само част от решението. В проучване, публикувано миналия месец, се казва, че без спешни политически действия скоростта, с която пластмасите навлизат в океаните, може да се увеличи с около 2,6 пъти от сега до 2040 г.

Миналата година Асамблеята на ООН по околна среда прие историческа резолюция за прекратяване на замърсяването с пластмаса и за създаване на първия в света глобален договор за замърсяването с пластмаса до 2024 г. - правно обвързващо споразумение, което ще обхване целия жизнен цикъл на пластмасата - от нейното производство и дизайн до изхвърлянето ѝ.