Храните са поскъпнали 27,8% при инфлация 19,9%:НСИ

19,9% е общото увеличение на разходите на домакинствата на годишна база, а при храните поскъпването е 27,8%, което е абсолютен рекорд за 25 години, измери понапудрената статистика на НСИ. Още по-фризирани са данните за нарастването на доходите, което тя привижда: 19,1%.

Вероятно тук основен дял има увеличението на пенсиите на 45% от получаващите ги, защото другите 55% не го получиха, но пенсиите формират близо 40% от всички пари на българските домакинства. И това е според стъкмистиката на НСИ, а в реалността процентът е и по-висок, особено в онези 23 от 28 области, където доходите не достигат средните за страната. Сравнени са последните тримесечия на 2021 г. и 2022 г.

В структурата на общия доход на домакинствата – онова, с което се издържаме, с най-висок относителен дял е работната заплата (52,2%), следван от пенсии (35,6%) и на последно място е самостоятелната заетост (4,6%). Спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. относителният дял на дохода от работна заплата намалява с 3, 5 процентни пункта, а на доходите от самостоятелна заетост - с 0.3 процентни пункта. Делът на доходите от пенсии нараства с 4,3 процентни пункта. Което звучи зловещо.

Доходът от работна заплата нараства от 1 135 на 1 267 лв. (с 11,7%), като тук основен е приносът на издържаните от 2 млн. работещи в частния сектор близо 700 000 чиновници, начело с непрекъснато скачащите заплати на депутатите; доходът от самостоятелна заетост се увеличава от 100 на 111 лв. (с 10,7%); доходите от пенсии се увеличават от 637 на 865 лв. (с 35,8%), но общият процент рязко се вдига при повече от двойно повдигане на тавана на малкото на брой максимални пенсии; доходите от социални обезщетения и помощи нарастват от 46 на 51 лв. (с 11,0%). Делът на дохода „от натура” е 0.7%.

В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна и безалкохолни напитки (31,2%), следвани от разходите за жилище (17, 7%), данъци и социални осигуровки (11,8%) и транспорт и съобщения (11,2%).

За година разходите за храна и безалкохолни напитки нарастват от 552 на 705 лв. (с 27,8%); разходите за алкохолни напитки и цигари се увеличават от 78 на 92 лв. (с 18,0%); разходите за облекло и обувки нарастват от 76 на 84 лв. (с 10,4%); разходите за жилище (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) се увеличават от 362 на 400 лв. (с 10,6%); разходите за здравеопазване нарастват от 126 на 149 лв. (с 18,4%); разходите за транспорт и съобщения нарастват от 213 на 254 лв. (с 19,0%); разходите за свободно време, отдих, култура и образование се увеличават от 56 на

87 лв. (с 54,1%); разходите за данъци и социални осигуровки се увеличават от 238 на 267 лв. (с 12,2%).
Последното число само показва колко невярна е статистиката на НСИ и колко е стъкмена. Няма как при еднакви ставки на данъците и таксите и инфлация от 19,9%, те да поскъпнат само с 12,2%. То би значело, че две-трети от тях се укриват. А в същото време НАП докладва за рекордна събираемост1 която е почти 100-процентова.

Потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на лице от домакинство намалява през четвъртото тримесечие на 2022 г. в сравнение със същото тримесечие на 2021 година.
Най-голямо е намалението в потреблението на хляб и тестени изделия - от 19,6 на 18,9 кг, на месо - от 10,1 на 9,6 кг, и на плодове - от 13,3 на 12,8 килограма.
Увеличава се потреблението на зеленчуци - от 16,6 на 17,1 кг, и на месни произведения - от 3,9 на 4,1 килограма.

Без промяна според НСИ остава потреблението на кисело мляко, сирене и зрял фасул. Което също е лъжа при рязко скочилите цени особено на млякото и млечните произведения, повечето с двойно вдингнати цени.

Илиян Костадинов