Идната седмица представяме в ЕК калибриран план с по-високи цели

Следващата седмица ще представим проектите в ЕК.

В областта на енергетиката имаше страшно много критики, че проектите не са иновативни и не очертават бъдеще за въглищните региони, които са пред тежка трансформация заради екоизискванията. Там какво променяте извън обявеното вече от енергийния министър финансиране за преминаване на въглищните централи към природен газ?

Ние постоянно сме с контакт с представителите на ЕК и аз имам връзки и постоянно им казваме: Вижте, зеленият преход е важен, но и нашите хора са важни. Социално-икономическата трансформация на региона е важна.

Ние мислим много по този въпрос и не искаме да приемаме никакви ултиматуми от страна на ЕК и затова досега сме представяли главно нови енергийни мощности. Тоест, в момента, в който се реши, че вече не е целесъобразно да бъдат поддържани най-мръсните индустрии, да можем да ги заменим с по-чисти. Те могат да са в различни сфери - подпомагане на изграждането на ВЕИ и съхранението на енергията от тях. В ревизираната версия на плана освен това ще надградим програмата за финансиране на слънчеви и фотоволтаични системи в еднофамилни и многофамилни сгради.

То и в досегашния план имаше предвидена помощ за слънчеви покриви на домовете.

Има го, но е в доста бутикова форма от 20 млн. евро и искаме да увеличим ресурса. Знаем, че това е нещо, което има приемственост и търсене.

Имаме допълнителни пилотни проекти, които все още изговаряме с Комисията дали ще са целесъобразни. Един от тях е за вятърни турбини в морето, за изследване потенциала за геотермални централи. България има такъв потенциал, но ние не знаем колко е голям и точно къде е.

Дайте повече подробности за офшорните мощности. Преди време Брюксел обяви, че ще има специално финансиране за такива и България бе посочена с капацитет за производство на ток от вятъра в морето. Планирате изследване на потенциала ли?

Не само изследване, но и евентуалното им изграждане. Но още сме на техническо ниво. България е единствената или една от малкото държави, която е на море, а няма такива проекти. Но от друга страна има известни притеснения за въздействието им върху биоразнообразието и по-специално птиците. Знаете, че същото се отнася и за сухоземните вятърни мощности. Още не можем да кажем, но водим почти всеки ден разговори с ЕК.

А остават ли проектите в областта на водорода – проучвания и изграждане на мощности за производство на ток от "зелен" водород"?

Да, но в по-малък вариант, защото са с пилотен характер. Трябва да разграничим нещата между това, което е готово и може да се използва още утре, и технологии, които още се развиват. Ние не искаме да сме назад и затова ще участваме, но по-малко.

А водородопроводът на "Булгартрансгаз", който първоначално ще доставя газ за централите в Маришкия басейн, които пък ще получат възможност за безвъзмездно финансиране за преминаване на част от мощностите им на газ?

По него правим корекция надолу в исканата сума. В крайна сметка ресурсът е ограничен и ако искаме да имаме пари за здравеопазване и образование, трябва да преразгледаме проектите.

Опитваме се да изчистим и съмненията около някои от проектите.

Около кои проекти имате съмнения?

Например искаме проектът на дигитализацията на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) да се случи по начин, при който знаем, че ресурсите отиват по възможно най-устойчивия начин и сме сигурни, че подобряването на електропреносната мрежа ще стане както е обещано.

В момента има стари договори на ЕСО, които позволяват по-бързо да се започне с този проект, но ние смятаме да заложим нови договори, които изрично да е разписано, че са за тази цел.

А със старите договори какво ще стане?

В момента изчистваме този въпрос.

Докато сме на тема енергетика, какво се случва с териториалните планове за въглищните райони, по които България ще получи допълнителен финансов ресурс от ЕК?

Това е отделна тема. Плановете се изготвят и би трябвало през лятото да са готови. Но там има дискусия на политическо ниво за разпределянето на парите, които ще получим от Фонда за справедлив преход. Дискутираме дали те да са съсредоточени в сегашните три района (одобрените от ЕК райони са Стара Загора, Перник и Кюстендил – б.а.) или да се разшири обхватът им към прилежащите райони.

Ще отворя скоба, но много изпускаме истинските дебати. Миналата година, когато се водеха дебатите предишното правителство не се договори добре. Фондът за справедлив преход трябваше да е 40 млрд. евро, а те станаха 10 млрд. евро. Ето една директна загуба за България, задето не е успяла да защити своята позиция. Ние и Полша сме държавите с най-голяма полза от този фонд, заради най-незелените ни икономики и най-голямата нужда от тази зелен преход. Но това намаляване на средствата мина без много коментари от предишните управляващи и това е реална загуба. А можехме да имаме средства не само за тези три региона, ако имахме по-голям бюджет.

Дискусиите за зеления преход бяха неглижирани и от там идва неразбирането на процесите. Но отчасти се дължи и на манипулативните твърдения, вместо истината. А за да се вземат правилните решения, в политиката може да има различни виждания, но трябва да се стъпи на фактите. Ако в обществото постоянно се хвърлят неверни факти, само с агресивно поведение към противника, това не е от полза за никого.

Защо според вас се постъпва така? Невежество или се цели запазване на статуквото и икономическите ползи от него.

Вероятно и заради двете, но отчасти и заради политически опортюнизъм. Често дебатът не се базира на факти. Ето сега служебното правителство е подлагано постоянно на атаки, че е антиевропейско. Моята кариера досега е била свързана само и единствено с Европа - в Европейската централна банка, дисертацията, която пиша сега е свързана с Европейския паричен съюз, с фискалния съюз, отчасти защо трябва да има такива инструменти за по-бързо преминаване през кризата на отделните икономики. И такива твърдения са направо срамни. Не знам защо се губи времето за такива атаки срещу нас.

За плана за възстановяване е интересно, че на интелектуално ниво от десет години са разговорите, че при кризи трябва да се вземат повече заеми. В ЕК бе постигнат този консенсус и виждате - България ще получи от Плана за възстановяване спрямо своя БВП едно от най-големите финансирания. И това е смисленото – заедно да вземем пари от финансовите пазари и да ги инвестираме в нещо.

Но с годините у нас институциите са неглижирани, не изградиха капацитет да знаят какво да правят като получат такъв голям финансов ресурс. Нямаме проектна готовност утре да започнем нещо, което отдавна е в главите ни. Институциите не са използвани, за да правят правилните политики.

След като толкова години институциите са в такъв режим на работа, как сега ще се задействат, за да се завъртят толкова бързо тези огромни пари от ЕС?

Няма да стане бързо, но трябва да започнем. Ако смятаме, че нещо е правилно, дори и да не може да стане за два месеца, трябва да тръгнем по този път.

При плана държавата има голяма възможност за инициатива. Защото тя задава приоритетни реформи и приоритетни инвестиционни проекти. Затова е важен механизмът "пари срещу реформи", който аз много харесвам. Ще получим пари от Европа, само ако сме си свършили работата – не само заради това, че Европа ни подпомага за сближаване, а и защото сме постигнали нещо.

Например досега голяма част от препоръките на ЕК към България не се изпълняват. Те се повтарят доклад след доклад, а ние не правим достатъчно стъпки по тях. Сега става по-дисциплиниращо.

Да, след първоначалните 13 процента от бюджета плана следващите траншове ще са срещу постигнати цели. Предвижда ли вашият кабинет промяна на заложените от ГЕРБ цели? Например за ВЕИ открай време критиките са, че България не е достатъчно амбициозна.

Със сигурност при ВЕИ целта ще има покачване. При други също, но не искаме пък да заложим нереалистични цели, защото от това ще зависи финансирането. Затова се прави тънка калибрация. Казваме: Ето го новият проект, той ще подобри това, още толкова над текущите цели. Голяма част от техническата ни работа сега, която може би не сме обяснили правилно на обществото до момента.

Сигурен съм, че много българи, учени, бизнесмени имат много добри идеи, но пътят от идеята до влизането ѝ в плана е изключително дълъг. Предишните управляващи са имали девет месеца за това, а представиха полуготова фаза на плана. Ние за месец-два опитваме да надградим и подобрим, но не можем изцяло да го пренапишем, защото няма техническо време.