ИПИ: „Справедливата цена“ може да сближи цените като при картел и да отслаби конкуренцията (Видео)

Предлаганата от правителството методика за определяне на т.нар. „справедлива стойност“ на основни стоки може да доведе до обратен на заявения ефект – ограничаване на конкуренцията и по-високи цени за потребителите. За това предупреждава Институтът за пазарна икономика (ИПИ) в анализ на икономиста Лъчезар Богданов.

Според ИПИ формално методиката не въвежда таван на цените и не задължава търговците да продават на определена стойност. Държавата обаче ще създаде публичен ценови ориентир – „справедлива стойност“, около който ще бъдат наблюдавани реалните цени на пазара. Именно това поражда опасенията на института. Ще помогне ли това на потребителите? 

Един от основните рискове според анализа е за конкуренцията между големите търговски вериги, налагането на един единствен пазарен модел се убива всякаква иновация, всякакво състезание в търговски практики, в крайна сметка все едно ще имаме на пазара една търговска верига. Предвижда се „справедливата стойност“ да бъде публична, като около нея има допустим диапазон от 10%. Така всички участници на пазара ще разполагат едновременно с един и същ ценови ориентир.

ИПИ предупреждава, че при подобна ситуация за търговците може да стане рационално да определят цените си близо до горната граница на този диапазон. Според института това създава риск от сближаване на цените между различните вериги, вместо те да се конкурират коя ще предложи по-ниска цена.

От ИПИ стигат по-далеч и сравняват възможния резултат с ефект, който иначе би изисквал картел – цените на различните участници да започнат да се доближават една до друга, но този път не в резултат на договорка между тях, а заради създадения от държавата общ референтен механизъм.

Друг проблем е свързан с т.нар. „котвен продукт“ – най-евтиния артикул в дадена категория. Според ИПИ търговецът може да поддържа именно неговата цена в определения диапазон, но да компенсира с по-високи маржове при останалите продукти.

Така например потребителят може да види едно евтино кисело мляко, което отговаря на държавния ориентир, докато останалите видове кисело мляко на същия рафт станат по-скъпи.

ИПИ поставя под въпрос и самия начин, по който ще се изчислява „справедливата стойност“. Сред използваните показатели са цените на едро на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, въпреки че според института големите вериги обичайно договарят доставките си директно с производители.

Критики има и срещу използването на референтни оперативни разходи, базирани на модел за френския пазар, както и на европейски ценови показатели, част от които се публикуват със закъснение от 12 до 18 месеца. Според ИПИ това може да доведе до изкривени референтни стойности при бързо променящи се пазари.

Институтът предупреждава и за още един възможен парадокс – методиката, замислена като инструмент срещу високите цени, да започне да функционира като ценови под. Ако реалната конкуренция вече е свалила цената на даден продукт под изчислената от държавата „справедлива стойност“, референтният механизъм може да даде сигнал, че по-висока цена е икономически оправдана.

В по-нов анализ от 21 август ИПИ отново критикува подхода на държавата. Икономистът Петър Ганев посочва, че проблемът не е в това, че правителството директно определя цената на конкретна стока, а че създава „паралелна система за оценка на пазарните цени“, която постепенно ограничава свободата на търговците да вземат решения за ценообразуването.

Според ИПИ цената не е просто сбор от разходи, който може да бъде пресметнат административно. Тя отразява още търсене, недостиг, риск, очаквания, предпочитанията на потребителите и предприемаческите решения на компаниите. Опитът тези процеси да бъдат сведени до формула е „икономически опасен“ както за бизнеса, така и за потребителите, смятат от института.

Мария Пенчева