Юли 2024 г. е вторият най-топъл в света, в Европа и у нас

Метеорология
Симеон Матев
14 August 2024

На 22 юли регистрирахме и най-топлия ден в новата история на Земята

Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

Изминалият месец юли е вторият най-топъл юли, само с 0.04 °C по-малко от водача в тази класация – юли 2023 г. В Европа изминалият месец беше със средна температура по-висока от нормата, като стойността на аномалията е 1.49 °C. През юли 2024 г. регистрирахме най-топлия ден в новата история на Земята – това е 22 юли. Тогава средната дневна глобална температура достигна 17,16 °C. През месеца горещите вълни в Индия и Пакистан се оказаха смъртоносни, като причиниха смъртта на повече от 100 човека. В Европа големият брой поредни дни с екстремно високи температури бяха причина за продължителни горещи вълни. Продължителните горещини, в съчетание с дългия безвалежен период, станаха причина и за рекордно голям брой горски пожари възникнали на Балканите. В България средните юлски температури бяха над нормата, спрямо средните за периода 1991 – 2020 г., а юли 2024 г. е вторият най-топъл в метеорологичната история на страната ни. България се оказа на първо място по изгорели площи с горски масиви и на второ по брой на горските пожари от началото на годината в Европа.

Средната температура на въздуха през юли 2024 г. в глобален план беше с 0,68 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 1,48 °C по-топъл от изчислената средна температура за доиндустриалния период 1850 – 1900 г., според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S). Тези стойности определят изминалия месец като втория най-топъл юли, само с 0.04 °C по-малко от водача в тази класация – юли 2023 г., като разликата със следващите пет най-топли юли в класацията, отчетени през 2016, 2019, 2020, 2021 и 2022 г., е значителна и надхвърля 0.3 °C (Фиг. 1). 

Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за юли спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF

Тези резултати сложиха край на 13-месечна поредица, която започна през юни 2023 г. по време на която всеки един месец беше най-топлият в базата данни за съответния месец от годината. В архивите се оказа, че има и по-дълъг такъв период – през 2015/2016 г. по време на последното силно събитие Ел Ниньо. 

И въпреки че юли 2024 г. е вторият най-топъл месец юли в базата с данни, той ще бъде запомнен с факта, че през него беше отбелязан най-горещият ден в най-новата история на Земята. Всъщност имаше няколко дни, които подобриха „стария“ рекорд от 17,08 °C на 6 юли 2023 г., но се открояват 22 и 23 юли (Фиг. 2). Според ERA5 и други набори от данни, средната дневна глобална температура тогава е достигна 17,16 °C на 22 юли и 17,15 °C на 23 юли. 

Фигура 2. Средна дневна глобална температура от 1940-та г. насам. Източник: C3S/ECMWF

Преди 6 юли 2023 г. дневният глобален температурен рекорд беше 16,8 °C, поставен на 13 август 2016 г. От 3 юли 2023 г. до 23 юли 2024 г. имаше 59 дни, които са надхвърлили този предишен рекорд (случили се през юли и август 2023 г. и през юни и юли тази година). 

Анализът на годините с най-високи годишни максимални дневни глобални температури показва, че както през 2023 г., така и през 2024 г., са отбелязани пикове значително над тези, регистрирани през предходните години, което недвусмислено показва нови „висоти“ по отношение на глобалното затопляне. Друг знак, показващ тенденцията на повишението на глобалната температура, е, че десетте години с най-високи годишни максимални средни дневни температури се регистрират между 2015 до 2024 г. (Фиг. 3).

Фигура 3. Най-високата средна дневна глобална температура за годината. Източник: C3S/ECMWF

В регионален аспект, второто място в класацията за най-топъл юли тази година се дължи на изключително голямата положителна аномалия, която е регистрирана в Антарктида (Фиг. 4). Има големи площи там, които имат месечна аномалия по-голяма от 10 °C, особено в централните и източните части. 

Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха за юли 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF

Големи положителни аномалии се наблюдаваха и над голяма част от Канада, както и в трите западни щата на САЩ – Вашингтон, Орегон и Калифорния. На места в Калифорния имаше счупени рекорди на абсолютната максимална температура (най-високата измервана температура в конкретната станция). В град Палмс Спрингс, Калифорния, бяха отчетени „палещите“ 51.1 °C, което представлява вече новата най-високата измервана температура в този град. Нова абсолютна максимална температура има и град Медфорд, Орегон, където са отчетени 42.8 °C, подобрявайки предишната най-висока стойност от 38.9 °C, поставен преди 113 години. Почти цяла Африка, с изключение на ЮАР, също е с положителна аномалия с различни стойности. В Азия, горещите вълни в Индия и най-вече в Пакистан се оказаха смъртоносни, като смъртта на повече от 100 човека там е свързана с екстремно високите температури в региона. Горещото време в Карачи, Пакистан причини хуманитарна криза, поради недостиг на електроенергия и вода за голяма част от населението. Това предизвика множество протести срещу невъзможността на властите да се справят с проблема. 

С поднормени температури се отличават Западна Антарктида, Аляска, голяма част от Южна Америка и почти цяла Австралия. В Аржентина студеното време от юни се пренесе и през юли, поставяйки на изпитание местните фермери. Заради ниските температури и обилните снеговалежи, възможностите за паша на овцете и кравите беше силно ограничена и това доведе до криза за фуражи в района. Температурите в провинция Tierra del Fuego се понижиха до рекордните -24.4 °C. В по-топлия север на страната, също бяха измерени отрицателни температури, например град Гуалегуайчу достигна рекордно ниски стойности от -7.6 °C.

Голямата положителна аномалия на глобалната температура в немалка степен се дължи, на високите температури на повърхността на Световния океан. За юли 2024 г. средните температури на морската вода на Световния океан е 20,88 °C, което е с 0,50 °C над средната. Това е втората най-висока юлска температура, като е по-ниска само с 0,01°C от първенеца в тази класация – юли 2023 г. По този начин се прекъсва 15-месечен период, през който температура на повърхността на Световния океан беше рекордно висока през съответния месец. През юли 2024 г. рекордно високи температури на морската вода са отчетени в по-голямата част от акваторията на Атлантическия океан, в много части на Индийския океан и в различни райони на извънтропичния Тихия океан. В тропичните части на Тихия океан, в близост до Южна Америка, аномалиите вече са близки до нулата, което говори за неутрална фаза на феномена Ел Ниньо. Очакванията на числените модели за следващите месеци е постепенно преминаване към слаба до умерена Ла Ниня. 

Какво се случи с ледената покривка по света?

В Арктика площта с морски лед за юли 2024 г. беше с площ 8.6 млн. км², което е със 7% по-малко от средното за периода 1991 – 2020 г. Тази аномалия отрежда 9-то място в класацията за най-малко лед, където водач е 2020 г. с 14% по-малка площ на леда от средното. Концентрации над средното се наблюдаваха само в три района – източната част на Карско море, в Чукотско море и по западния бряг на залива Хъдсън. 

В Антарктика за трета поредна година се наблюдава площ на морския лед с голяма аномалия, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Тази година през юли средната площ с антарктически лед възлиза на 14.6 млн. км², което е с 11% по-малко от средното. Това отрежда второ място в класацията за най-малко лед, след рекордната 2023 г. с аномалия от 15%. 

В Европа

В Европа юли 2024 г. беше със средна температура по-висока от нормата, като стойността на аномалията е 1.49 °C. Тази стойност класира тазгодишния юли на второ място по-топлина, след рекордния до момента юли от 2010 г., когато аномалията беше 1.73 °C. За последните 10 години средните юлски температури на Стария континент са се повишили с 0.43 °C. 

В регионален план прави впечатление, че в Северозападна Европа средните температури са около и под нормата, като по-големи отрицателни аномалии се наблюдават над Британските острови, Дания, южните части на Скандинавския полуостров, както и в Исландия (Фиг. 5). 

Обратно, най-големи положителни аномалии са регистрирани зад полярния кръг и в Югоизточна Европа. В Италия и на Балканите големият брой поредни дни с екстремно високи температури бяха причина за продължителни горещи вълни. На много места средните месечни температури са близки до най-високите средни юлски температури поставени през 2012 г. Продължителните горещини, в съчетание с дългия безвалежен период станаха причина и за рекордно голям брой горски пожари възникнали на Балканите. 

Фигура 5. Отклонение на средната температура на въздуха за юли 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF

Юли 2024 г. е вторият най-топъл в метеорологичната история на България

В България средните юлски температури са над нормата, спрямо средните за периода 1991 – 2020 г. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, средната месечна температура е близка до най-високата средна юлска температура, регистрирана през 2012 г., но остава малко под нея. По този начин юли 2024 г. е вторият най-топъл в метеорологичната история на България. Има места, които са с рекордно висока средна месечна температура. По предварителни данни това са Варна и Сандански, но след окончателна обработка на данните е възможно и други точки, да имат най-топлия юли в своята история. И докато част от Северното Черноморие отбелязва рекордно топъл юли, то места по Южното, като Бургас, имат една от най-малките по стойност аномалии. Друго място със сравнително малка аномалия е и района на Видинската низина. 

Тазгодишният юли е съвсем малко по-студен от най-топлия юли до момента 2012 г., но е значително по-топъл от друг „горещ“ юли от 2007 г. (Фиг. 6). След справка в архива на НИМХ през ХХ в., с по-ниска аномалия са и топли „колоси“ юли от 1928, 1946 и 1950 г. Най-студен юли пък е бил отчетен през 1914, 1976 и 1979 г. През новия век прави впечатление поредица от 4 поредни години между 2003 и 2006 г. с отрицателни аномалии. За последните 10 години средните юлски температури в България са се повишили с около 0.6 °C, а при сравнение на двата климатологични периода 1991 – 2020 г. и 1961 – 1990 г. повишението на средната юлска температура е около 1.35 °C. В регионален план, най-голямо повишение се наблюдава в Югозападна България, планинските райони и Софийско, а най-малко в западните и централни части на Дунавската равнина. 

Фигура 6. Отклонение на средната температура на въздуха в България през юли, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Източник: www.stringmeteo.com

Зад високите средни температури през юли се крият голям брой дни с необичайно високи температури (Фиг. 7). Забележителен е дългият период с дневна аномалия над 3 °C, възлизащ на 15 дни. През този период Сандански отбеляза рекордно дълъг период с температури равна или над 40 °C, побеждавайки досегашните лидери по този показател от 1987 г. и 2007 г. Освен това има още 3 съседни дни на този период, които са с температури с няколко десети под 40 °C, което допълва уникалността, но и топлинния ефект на този юли за Сандански. Въпреки това абсолютният максимум от 42.2 °C, измерен в Сандански не беше подобрен.

Фигура 7. Ход на среднодневната температура по синоптични срокове, изразена чрез аномалия в °C за деня, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Източник: www.stringmeteo.com

Вследствие на продължителния период с екстремно високи температури, и от друга страна валежи под нормата, в по-голямата част от страната опасността от възникване на пожари достигна най-висока степен. В някои области броят на пожарите беше рекордно голям. Според Коперник (C3S), България е на второ място по брой на горските пожари в Европа от началото на годината, като преди нас е само Кипър. По площ на изгорели горски площи до края на юли, обаче страната ни е първенец. 

Тази година юли няма да бъде запомнен с изключително високи температури или с рекордно висока глобална средна температура, но ще бъде запомнен с това, че Земята има нов най-горещ ден. Това е 22 юли.2024 г., когато средната глобална температура достига 17.16 °C. Според директора на Европейската служба за изменение на климата Коперник Карло Буонтемпо, 

„това, което е наистина потресаващо, е колко голяма е разликата между температурата от последните 13 месеца и предишните температурни рекорди. Сега сме в наистина неизследвана територия и тъй като климатът продължава да се затопля, ние ще видим нови рекорди през следващите месеци и години.” 

В тази връзка аномалията за първите седем месеца на 2024 г. е значително по-голяма от тази за същия период на миналата година, която беше най-топлата в метеоисторията. По този начин нараства възможността 2024 г. да бъде новата най-топла календарна година, като към този момент шансът това да се случи е много голям, въпреки очакваното намаляване на аномалията през следващите месеци, вследствие на усилващата се Ла Ниня. През последните години обаче антропогенната дейност тушира естествените механизми за охлаждане на нашата планета и глобалните температури са все по-високи. Нещо повече, интензивността на горещите вълни, вследствие на изменението на климата е по-голяма. Например юлската гореща вълна в Южна Европа беше с 3 °C по-топла, заради антропогенната дейност.