Как ме разплака С. Йончева: Нешка

Нескопосано, но от  сърце...

За Соня и Борис...

След "Тоска", имах щастието да чуя Соня Йончева и на концертното изпълнение пред Катедралата "Александър Невски"

Чувствах се истински  щастлива, слушайки изпълненията на Соня, Гарет, прекрасните хористи и оркестранти на Софийска опера.

Каквото и да кажа, ще бъде нескопосано и банално, защото вече е казано и вярвам още години, години напред ще се повтаря на всички езици и по всички краища на света.....

Българка -толкова талантлива, вълнуваща, толкова естествена и искрена, толкова...

Примадона на световните оперни сцени. Това се чете във всички отзиви.

Това се чуваше от всички страни на площада.

И все пак на този концерт Соня за първи път представи нещо различно. Тази вечер Соня, доста притеснена, както по-късно призна, представи един бисер от българския фолклор, чийто аранжимент бяха направили с Гарет. Соня я обяви, като  любимата песен на своя баща, поел пътя към небесните пасбища.

Свикнала съм да слушам,  чувам и усещам публиката в спортните зали, сцените и по площадите.  

Още, с първото дръпване на лъка, когато Гарет засвири, площадът притихна...

Онемя...

Цигулката...

Соня запя "Заблеяло ми агънце"

Едно леко ахване. Никой не очакваше.

Помня от детството си тази толкова тъжна песен. Помня я, защото винаги плачех.

 Помня и нейния изпълнител.

Двама велики българи - световната оперна прима Соня Йончева и народният певец  Борис Машалов.

Двама Българи!

Две вселени.

Плаках и не се криех. До мен и други триеха сълзите... Благодарим ти, Соня. Благодарим ви неземни български таланти...

Соня и Борис - разрешавам си да ги нарека по имена, както само много близки до сърцето хора, се наричат.

И още веднъж и още, и още, много пъти - благодаря ти, Соня.

Поклон до земята за силата и смелостта, с които даваш нов живот и пазиш творчеството на своя изстрадал народ. Пазиш българската традиционна култура, поставяйки я на световната сцена,,,

Бъди благословена.

Нешка Робева