Климатичните промени „сваряват“ моретата около Европа, установиха учени

Глобалното затопляне е основната причина за тазгодишните морски горещи вълни, които имат сериозни последици за екосистемите и могат да засилят екстремните метеорологични явления.

Моретата около Европа прегряват, а основната причина за това са климатичните промени, предупреждават учени. Морските горещи вълни вече застрашават екосистемите и крайбрежните общности.

Температурите в Атлантическия океан и Средиземно море са значително над обичайните, като тази седмица в някои райони около Европа водата е достигнала до 6 градуса над средните стойности.

Причината е глобалното затопляне, посочват учени от международната мрежа World Weather Attribution в ново изследване. Според тях именно затоплянето на климата стои зад необичайно високите температури на морската вода през тази година.

Докладът идва след лято, белязано от рекордни горещини на сушата, суши и пожари – явления, които според учените също са били засилени от климатичните промени. В морето високите температури вредят на редица видове, подпомагат разпространението на медузите и увеличават риска от разрушителни бури по-късно през годината.

„Това лято наблюдаваме наистина изключителни температури на морската вода около Европа“, казва климатологът от Университета в Берн Катрин Грегъри, която е участвала в изследването.

„През юли средната температура на цялото Средиземно море беше малко над 27 градуса, което е най-високата стойност, регистрирана някога за този месец“, допълва тя. „Буй западно от Майорка измери повече от 33 градуса в открити води... и наблюдаваме сходно екстремни условия и в Северния Атлантик.“

Учените са анализирали четири региона – Източното и Западното Средиземноморие, Атлантическия океан около Бискайския залив и Иберийския полуостров, както и моретата около Ирландия и западната част на Великобритания.

„Установяваме, че това са най-екстремните морски горещи вълни през юли, регистрирани досега в Западното Средиземноморие, Келтския регион и района на Бискайския залив и Иберийския полуостров“, казва Грегъри.

Според изследването климатичните промени са повишили температурите в двата средиземноморски региона с около 2 градуса, във водите край Иберийския полуостров – с 1,4 градуса, а в моретата около Ирландия – с 1,3 градуса.

Глобалното затопляне е увеличило значително и площта, засегната от морски горещи вълни. Учените сравняват тазгодишните условия с моделиран свят без причиненото от човека изменение на климата.

Тази година около 90% от Бискайския залив и 80% от Западното Средиземноморие са били засегнати от необичайно високи температури. Без глобалното затопляне делът би бил едва около 40% и в двата региона.

Още по-голяма е разликата в Източното Средиземноморие – през тази година около 70% от морската площ е била засегната от горещи вълни, докато без климатичните промени това би се случило само в около 9% от района. Около Ирландия съотношението е 80% срещу 30%.

Океаните поглъщат огромната част от излишната топлина, натрупана вследствие на изгарянето на изкопаеми горива. Затоплянето принуждава някои морски видове да се изместват към по-хладни води, докато неподвижни организми като коралите и морските треви са изложени на риск от масово загиване.

„Имаме това, което наричаме печеливши и губещи. Много видове намаляват като численост или напълно изчезват, докато други процъфтяват и се размножават“, казва Джон Бруно, еколог от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил и съавтор на изследването.

Във Великобритания например рибари наблюдават как октоподите се разпространяват все по на север в затоплящите се води и нанасят сериозни щети на улова на ракообразни заради огромния си апетит към раци. Във Франция пък медузи, които се чувстват добре в по-топла вода, вече създадоха проблеми на атомни електроцентрали, като запушиха системи за охлаждане.

Последствията не се ограничават до морските екосистеми и риболова. Морските горещи вълни увеличават и риска от екстремно време за крайбрежните райони.

Според учените прекалено топлата морска вода засилва опасната комбинация от високи температури и влажност по крайбрежието, а едновременно с това увеличава влагата в атмосферата, която може да „подхрани“ мощни бури и проливни валежи – подобни на тези, довели до смъртоносните наводнения във Валенсия през 2024 г.

„Когато температурите на морската повърхност са много високи, те дават допълнителна енергия на бурите“, казва Грегъри. „Освен това се увеличава и натоварването върху хората по време на горещите вълни на сушата.“

Източник: Политико