Кой иска да контролира информацията от бързите тестове?

“Населението на Банско е близо 13 хиляди души. 8 процента от тях са над 1000 души. Ако това се преизчисли към населението на България, което е около 7 милиона души, това означава, че около 560 хиляди души в България вече са се срещнали с коронавируса и са прекарали тази инфекция. Това са два големи града –  Пловдив и Варна например, са го изкарали и даже никой не го е усетил. И ако това се знаеше през месец март, най-малкото щеше да се знае, какво е изходното състояние и да имаме много важна информация. И щяхме да разсъждаваме върху нея. И така да се вземат решения. И това, че не са открили някой, който към даден момент да отделя вируса, това не означава, че такива хора няма. Това е все едно, да отидете за риба, да не хванете нищо и да си мислите, че в морето няма риба. Има! Но, в дадения момент не сте хванали. Само че, може в следващия момент да хванете много.“

Нарушен ли е законът?

Нарушен ли е законът за защита на личните данни при случаите с Банско и “Александровска болница”, след като хора не са получили резултатите от бързите си кръвни тестове?

За отговор на този въпрос потърсих председателя на Комисията за защита на личните данни – г-н Венцислав Караджов.

“В случая с Банско, хората са изследвани от Регионалната здравна инспекция в Благоевград. Целта на изследването е била да се установи процентът на зараза с коронавирус в града и да се предприемат съответните мерки за защита на населението. В тези случаи, съгласно  регламента (за защита на личните данни) е важно  с какви цели се събират и обработват личните данни. В случая те не са за издаване на медицински удостоверителни документи, а за  да се предприемат мерки от страна на държавата за защита на останалите граждани на Банско. Целта в случая е да се защити обществения интерес и здравето на местното население.

Категорично е забранено кметът на Банско да прави снимка на положителните резултати от бързите тестове. Това е нарушение от страна на кмета като администратор. Ако се докаже и се подаде информация в Комисията за защита на личните данни, ние трябва да проучим този въпрос”, каза Караджов.

За случая с “Александровска болница” той казва, че информация се дължи.

“Съгласно разписания от министъра „Медицински стандарт“ по „Клинична лаборатория“, на лицето, на което е направено изследването, му се дължи информация. Тази информация и тези документи са ясно разписани в този стандарт. Така че правилата трябва да бъдат спазени. И ако сега лекарите от болницата изпратят писмен сигнал до нашата комисия, тогава ние пак ще проучим случая. И ако се установи, че администраторът е обработил лични данни, които той не е предоставил в едномесечен срок на физическото лице, при поискването им, то на администратора ще му бъде издадено разпореждане – незабавно да предостави тези данни в 7-дневен срок. А ако не се спази този срок, това ще доведе и до санкции“, казва председателят на комисията.

В условията на пандемия точно документите от изследванията на хората са особено важни, защото те доказват здравословното им състояние. Иначе, без документи, няма как да знаем, дали са такива фактите, които оперативният щаб ни съобщава  всеки ден?

Няма как да ги проверим!