Марин Киров: Държавата трябва да премине от реакция към превенция при бедствията

Кметът на Царево участва в един от панелите на заседание на Национално сдружение на общините в Република България и предложи единна национална политика, предвидимо финансиране и модерни системи за управление на риска.

В дискусията, посветена на ефективното противодействие на природни бедствия и аварии, Киров представи конкретни проблеми, с които се сблъскват общините, и очерта възможни решения на национално ниво, за да може България да премине от реакция след бедствията

 към цялостно управление на риска, включващо превенция, подготовка, прогнозиране и устойчиво възстановяване.

„Не трябва да проявяваме типичната българска черта да се интересуваме от един проблем само когато ни засегне лично, а когато се случи веднага да се разделим на лагери - едните виновни, другите съдници” подчерта той.

Сред основните дефицити, които кметът открои, са липсата на достатъчно ясно разпределена отговорност за целия цикъл на управление на риска, непредвидимото финансиране, недостатъчната интеграция на данните и отсъствието на последователна превантивна политика.

 Киров даде висока оценка на работата на пожарникарите, спасителите, доброволците и останалите екипи на първа линия, но посочи, че добрата реакция не може да замени подготовката преди бедствието.

Общината в Царево продължава да очаква финансиране за две спешни свлачища и за превантивно решение на проблема с река Черна, която залива града. „Трябва ли да има трето бедствие, за да получим средства за превенция? Трябва ли да се срути крайбрежната алея в

 Ахтопол или да бъде прекъснат пътят за Бродилово, за да предприемем необходимите действия?“, попита Киров.

В изложението си той предложи шест основни направления за промяна: единна национална архитектура за управление на риска; нов модел на финансиране, насочен към превенцията; интегрирана информационна система с актуални карти на риска и данни за подземната инфраструктура;

 включване на рисковете още при териториалното и инфраструктурното планиране; оперативно прогнозиране на времето, което да дава конкретни указания на общините; и ясно разпределение на функциите между държавата и местната власт.

Киров постави въпроса и за използването на европейски финансови инструменти, възможностите за гаранционен механизъм с участието на Българската банка за развитие и потенциалната подкрепа на международни финансови институции. 

„BG-ALERT има важна роля за предупреждаването на гражданите, но управлението на риска изисква и нещо повече - навременна и конкретна информация за кметовете: къде се очаква най-опасният валеж, кои населени места са застрашени“, посочи Киров.

„Дали можем без единен орган - агенция или министерство? Сигурно можем, но е сигурно че няма да се адаптираме и да се справим, ако не променим философията от реакция към превенция. Отговорното управление не се измерва само с това колко бързо реагираме, когато

 нещо се случи, не се измерва само със съкращаване на разходите на държавата. То се измерва и с това колко сме направили, за да не се случи най-лошото“, заяви кметът на Царево в заключение на своето изказване.