На Земята има две тайни планини, които са над 100 пъти по-високи от Еверест: Учените

Откакто през 1953 г. Едмънд Хилари и Тензинг Норгей за първи път изкачват връх Еверест, покоряването на най-високия връх в света е цел на почти всеки сериозен алпинист на планетата.

Но този прочут връх бледнее в сравнение с две тайни планини, които са повече от 100 пъти по-високи от 8800-метровия връх на Еверест, откриха учени.

Тези скални „острови“ с размерите на континент достигат височина от около 620 мили (1000 км), което е повече от всичко друго, което се среща на нашата планета.

Обърканите приключенци обаче могат да бъдат спокойни. Учени от университета в Утрехт разкриха, че тези гаргантюански върхове не се намират на повърхността на нашата планета.

Вместо това те са заровени на около 2 000km под краката ни.

Изследователите смятат, че планините са на възраст поне половин милиард години, но може да датират от формирането на Земята преди четири милиарда години.

Водещият изследовател д-р Арвен Дюс казва: „Никой не знае какво представляват те и дали са само временно явление, или се намират там от милиони, а може би дори от милиарди години, предаде DailyMail.

Двете чудовищни структури се намират на границата между земното ядро и мантията - полутвърдата зона под земната кора, под Африка и Тихия океан.

Около тях има „гробище“ от потънали тектонски плочи, които са били изтласкани от повърхността в процес, наречен субдукция.

Тези планини (червени) са скрити под Земята на границата между ядрото и мантията под Африка и Тихия океан.

В ново проучване изследователите установяват, че островите са много по-горещи от заобикалящите ги плочи на земната кора и са по-стари с много милиони години.

От десетилетия учените знаят, че дълбоко в земната мантия са скрити огромни структури.

Това е възможно благодарение на начина, по който сеизмичните вълни от земетресенията се разпространяват във вътрешността на планетата.

Когато се случи мощно земетресение, Земята зазвънява като камбана, изпращайки вълни от едната страна на планетата до другата.

Но когато тези вълни преминат през нещо плътно или горещо, те се забавят, отслабват или се отразяват напълно.

Така че, като слушат внимателно „тона“, който пристига от другата страна на планетата, учените могат да си съставят представа за това какво се крие под нея.

Парчетата скала от кората предизвикват голямо затихване, тъй като при потъването си към ядрото те рекристализират в плътна структура. Това предполага, че планините са изградени от много по-големи зърна от околните плочи, тъй като те не биха погълнали толкова много енергия от преминаващите сеизмични вълни.

Тези минерални зърна не растат за една нощ, което може да означава само едно: LLSVP са много и много по-стари от околните гробища на плочи - казва д-р Талавера-Соса.

В долния край изследователите смятат, че тези подземни планини са на възраст поне половин милиард години.

Но те може да са много по-стари, като е възможно да датират дори от времето на формирането на самата Земя. Това противоречи на традиционната идея, че мантията е в постоянно движение.

Въпреки че мантията всъщност не е течна, тя се движи като течност в изключително дълги периоди от време.

Преди това се смяташе, че мантията ще бъде „добре смесена“ от течащите потоци. Но фактът, че тези структури са на милиарди години, показва, че те не са били преместени или разрушени от конвекцията на мантията, което означава, че мантията все пак не е добре смесена.

Неотдавна учените предположиха, че LLSVP могат да бъдат останки от древна планета, която се е блъснала в Земята преди милиарди години.

Някои изследователи твърдят, че Луната се е образувала, когато планета с размерите на Марс, наречена Тея, се е сблъскала със Земята, изхвърляйки разтопени парчета от двете планети в орбита.

Тъй като Луната е много по-малка от предполагаемата маса на Тея, това оставя очевидния въпрос къде е отишла останалата част от планетата.

Изследователи от Калифорнийския технологичен институт предполагат, че LLSVP може да са останки от сблъсъка на Тея.

След провеждането на серия от симулации изследователите установяват, че значително количество материал от „Тея“ - около 2 % от земната маса - би попаднало в долната мантия на древната планета Земя.

Това би обяснило защо тези региони изглеждат много по-плътни, горещи и по-стари от заобикалящото ги гробище от плочи.