Над милион депресирани у нас, как да се преборим с тревогите

естествено състояние на човека – атавистичен инстинкт от времето, когато милиони години сме били просто животни, без претенции за изключителност.

Така че, ако е дозирана, а не гнетяща, тревогата може да бъде полезна. Не да обзема цялото ни съзнание, но да я има, доколкото ни държи нащрек, когато трябва, за да ни осигури оцеляване. Без да се вманиачаваме.

Защо? Защото имаме свойството да прегръщаме страховете, да мислим за бъдещето – непосредственото и по-далечното с усилена тревога, сякаш нищо добро не може да ни се случи. Трябва да се научим да се разделяме с тях, когато се информираме добре по дадена тема и сме способни да ги пуснем, да ги изтрием от съзнанието си. А така и да отпуснем душата, както се казва народно.

За да можем сутрин да ставаме с благодарност и усмивка, наистина да вярваме, че няма нищо по-хубаво от лошото време, да приемаме хората и нещата каквито са.

Включително честно да приемаме неприятностите от всякакъв вид и характер – от служебните, през тъй актуалните в инфлация финансови до любовните. Не като наказание, а като ценни уроци.

Какъв е лайфхакът, който специалистите препоръчват, за да се преборим с депресирането от прекалени страхове?

Прост.

Психолозите определят подхода като определяне на „точки на контрол” и ги насочват към „автономно реагиране”.

По-елементарно казано, не е нещо кой знае какво. Имат предвид добрия сън, добрата храна, добрата лична комуникация, които са най-органичните точки на контрол.