Най-масовите консулски услуги ще бъдат дигитализирани до 6 месеца

Другият голям проблем за българите в чужбина е сертифицирането им по български език. Според Боянка Иванова от Асоциацията на българските училища в чужбина, нужна е национална стратегия за езикова интеграция на децата до 16 години при завръщането им в страната. Антоанета Цонева каза пред комисията, че работодателски организации неофициално са споделили с нея желание да подпомагат финансово този процес, защото децата на българи, завръщащи се в родината, срещат сериозни трудности с майчиния си език и с продължаването на образованието си у нас. А в същото време бизнесът страда от недостиг на работна ръка, особено квалифицирана.

“Няма да си решим демографските проблеми и проблемите на страната, ако хората не се чувстват щастливи в България, иначе ще подготвяме специалисти за чужбина”, каза министърът на образованието и науката Николай Денков пред депутатите от комисията. Според него е анахронизъм да се представя диплома при кандидатстване за ВУЗ – както за българи, така и за чужденци. И обяви, че се работи от следващата учебна година това изискване да отпадне. Денков заяви още, че са поправени и двете постановления, насърчаващи обучението у нас на българи от наши исторически общности в 8 държави. Защото се оказало, че тези, които вече са получили българско гражданство, тъкмо поради това губят правата си на облекчения.

Боянка Иванова от Асоциацията на българските училища в чужбина България трябва да установи международно признат сертификат за владеене на български език, който да се признава като матуритетен в дипломата. “Гърците признават български език, но по техен тест за сертифициране, и китайците могат да си направят такъв, но това унижава нашето достойнство”, каза Иванова и сподели опита си от САЩ, където това е договаряно щат по щат.

“Ако българският език бъде признат като матуритетен, децата в чужбина ще имат мотивация да го изучават и много повече от 10% ще се върнат”, заключи Антоанета Цонева.