Народният артист

    Никола Анастасов беше най-младият от народните артисти на Сатирата и също беше най-нормалният. Спомням си, бях на 9 години, когато почивахме на къщата на театъра в Балчик и нашите ми казаха, че ще пристигне той. Съпругата му Мария вече беше на вилата и непрекъснато недоволстваше от мен – защо очертавам предаванията в тв програмата, които ми се гледат, не говоря ли твърде силничко, как мога да изям толкова кюфтета, опечени на скарата във външната камина. Това беше достатъчно да придобия страхопочитание към това семейство. Какъв ли е народният артист, мислех си аз, та даже малко се и страхувах да не се изложа пред него. И ето, че той пристигна с ладичката си. Дойде си така, по едни черни бански и веднага насочи дечурлигата към близката буна точно под терасите на къщата на Сатирата. Да скачаме, да плуваме...После, когато ходех, заедно с другите в компанията на народния артист, който не сваляше широката си, искрена и добра усмивка, се чувствах някак си „специален”, както би казал някой „модернист”. В същата смяна беше и другата народна артистка с човешко лице – Невена Коканова. Кольо, както му викаха големите, не беше дошъл, а киноиконата на България реши да прави крем карамел.

  „О, ти не можеш като Кольо”, веднага я сецна жена му. „Неговият става толкова хубав, стои като цица”, добави тя, за да срази кулинарния съперник. Аз спечелих от това, защото Коканова ми направи палачинки. А Анастасов дойде, но не направи крем карамел. Затова пък се наложи с Невена да играят на празника на града – актьорите, които се падаха в тази смяна, в която се падаше Денят Х имаха това благородно задължение. Качиха се те на сцената на Летния театър, и както бяха порепетирали същия ден на каменната маса под черницата, така Кольо подава репликите, а Коканова не се сеща нейните. Прави гримаси, кокетничи. Публиката обаче не беше взискателна, хареса шоуто...Били сме в Балчик и с най-народните от народните артисти на Сатирата – Калата и Стояна. Те не бяха такива хора. Играеха звезди и в живота. Да ме прощават, но пред тях винаги избирам Никола Анастасов. И нека да напомня – когато цитирате толкова често използваната от всички нас „мъдрост”: „Не сакам аз да съм добре, а Вуте да е зле”, сещайте се за човека, който я преоткри, издаде нея и другия шопски хумор и го популяризираше цял живот. Това е Никола Анастасов.

Автор: Борис Ангелов