"Новата" конституция прилича на Димитровската от 1947 г.: Екатерина Михайлова

в момента, без да твърдя, че положението в момента е чудесно. Ще ви дам пример защо ще стане по-зле. Сегашният модел отрежда на президентската институция ролята на арбитражна власт с отношение към трите власти – изпълнителна, законодателна и съдебна. Президентът е поставен извън тези власти, но има отношение към всяка една от тях. Той може да налага вето върху законите на парламента, с правителството съгласува множество решения, а при съдебна власт издава укази за назначението на "тримата големи". С проекта на ГЕРБ този баланс се губи, защото се отнема правото на президента да издава укази в съдебната власт, а се запазват останалите неща. Защо? Обяснение няма.

Изключително лошо решение е предложено още в началото на проекта – да се извади преамбюла, а глава втора за правата и задълженията на гражданите да се прати в края на конституцията. Тук виждаме структурата на конституцията от 1947 година. Но само да напомня, че Димитровската конституция легализира тоталитарния режим в България и отнема правата и свободите на граждани. След това през 1971 година дори Живковската конституция поправя тази структура и изтегля по-напред правата и свободите на гражданите.

Това, което виждаме сега, е почти абсурдно. Не знаят ли какво са "основни начала на конституцията". Това са основните принципи на обществения договор, върху които функционира държавата – че е парламентарна република, че има разделение на властите, че е правова държава... Вместо това най-отпред са сложени текстовете за химна и герба. Те са важни, разбира се, но не им е там мястото. Всичко това води до въпроси. Защо се прави? И това ме кара отново да отида при темата за балансите между различните власти. Всичко се разбалансира. Дори и да бързаш, това е конституция. Не може да я пишеш на крак.

Едно от оправданията за това усилие на Борисов е, че така изпълняват желанията на хората на площада. Има ли го площада в този проект?

Ще дам пример с промените за омбудсмана, които също са изключително смущаващи. Това, че има нова глава за обществения защитник, да кажем, е добре. Но защо тя е сложена след главата за парламента и преди тази за президента не е особено ясно. По-важното обаче е друго. Изведнъж се появява текст, че омбудсманът следи за спазването на правата и свободите. Той не е следовател. В действащата конституция текстът е, че омбудсманът се "застъпва". Разликата е огромна. В новия проект не можем да говорим за правна техника. Нека създателите на тези текстове първо проверят как и защо са правени нещата преди тях. Когато създавахме институцията на омбудсмана, ние депутатите имахме дълги дебати как точно да го запишем, за да пресъздадем най-пълно ролята на тази институция, за да не я обезкървим още в началото. И адвокатурата следи за защита на правата, но това не е същото като омбудсмана. Много са въпросите.

Не виждам къде е площадът в този проект. Хората протестират за повече граждански права, за върховенство на закона, за по-добре функционираща демокрация. Поне това чувам. А този проект ще влоши качеството на демокрацията.

Проектът въвежда индивидуалната конституционна жалба, но и там нещата звучат объркано?

Да. И тук не е особено ясно. Конституционната жалба е вкарана в правомощията на Конституционния съд, но не е ясно дали гражданите могат да го сезират. По-важно е кой може да сезира, а не дали ще го разпишем като правомощие. И сега КС има право да обявява закони за противоконституционни, но не може да бъде сезиран от гражданите. Явно има някакво желание за въвеждане на индивидуалната конституционна жалба, но трябва да се разработи добре и разшири. Съдилищата трябва да получат възможност да отнасят въпроси до КС, както могат да отнасят до Съда на ЕС. Към България има и критики, че кандидатът за народен представител не може да сезира КС, а да сезира един от органите, който може да сезира КС. Нещо като пощенска кутия. Тези неща трябва да се оправят.

Каква е истинската цел зад тези промени?

Начинът, по който се заявиха нещата, доведе до повдигането на редица въпроси. Дали няма някакви задкулисни цели? Включително да се управлява дълго време в условие на подадена оставка. Текстовете в настоящата конституция, в частта ѝ за Великото Народно събрание, са доста неясни. Аз съм поддържала много време тезата, че трябва да се отнесе този въпрос пред Конституционния съд, за да се направи тълкуване. Конституцията казва, че в неотложни случаи Великото Народно събрание може да функционира като обикновено. Там са големите страхове - да не се стигне до едно Велико Народно събрание, което да си стои с години. Извънредното събрание да се превърне в ежедневно.

Ние видяхме това със Седмото Велико Народно събрание, което до 1991 година се занимаваше с какво ли не. Гладната стачка на 39-те народни представители целеше да подтикне Великото Народно събрание да приключи с конституцията и да се насрочат редовни избори. След като има неясноти е разбираемо, че веднага ще започнат политическите спекулации и подозренията. Това е неминуемо.

Трябва ли да бъде запазено Великото Народно събрание в конституцията?

Аз не съм фен на Великото Народно събрание. Нормално е да мислим за отмяна. Въпросът е какво се появява на негово място. В развитите демокрации на негово място има специални защитни механизми при промяна на конституцията. Където имаме двукамарен парламент, събират се двете камари и гласуват с квалифицирано мнозинство. Където няма такава възможност, има и задължителен референдум. Търси се разширяване на представителството. Целта е да няма диктат на управляващото мнозинство. И това е една от големите критики към проекта за нова конституция, защото представителството се намалява драстично.

С 91 души да променяш конституцията не звучи добре.

Не звучи никак добре. Представителството е много ниско, а ние трябва да търсим високо одобрение и високо представителство. Това са важни неща. Въпросът не е дали са добри намеренията, а да не са лоши предложенията, за да не е плачевен резултатът.