Главният архитект на район „Централен” Петър Петров разказва пред PlovdivTime.bg каква е ситуацията с къщите паметници на културата, кои са рисковите архитектурни бижута на Пловдив, които са изправени пред гибел, и каква са мерките, които администрацията ще предприеме.
- Арх. Петров, преди дни стана ясно, че поредната къща – тази на Семко Палавеев, е облепена със стиропор и е на път да изгуби автентичността си…
- Да. Получихме сигнал за това, че къщата на ул. „Георги Бенковски” е облепена със стиропор и бутафорни детайли по фасадата. Реагирахме на сигнала веднага. Изпратих инспектор от Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" към Министерство на културата и представител на незаконно строителство в Община Пловдив. Скелето вече беше свалено, къщата – измазана, бутафорните елементи налице. Дограмата също беше сменена. Обърнах се към майстора, който работеше долу, с искане веднага да се спре работата. Такъв ремонт не може да се случи без проект. Ремонтът е извършен без съгласуване с нас и затова изпратих писмо до собствениците, от които искам да предоставят документите в случай, че са съгласували проекта си с голяма община. Отговор няма. Оттук-насетне процедурите са ясни – на собствениците ще бъде съставен акт, ще бъде наложена и глоба. Те ще бъдат принудени да премахнат стиропора и да възстановят фасадата.
Тъжното е, че това се прави с абсолютното неразбиране на стойността, която тези сгради представляват, на ценностите, които тези хора притежават. Действията им са абсолютно безотговорни. Не трябва да забравяме, че именно сградите в Капана са тези, които създават атмосферата, средата в квартала. Те са тези, които привличат туристи и на практика генерират приходи за целия град.
- Какво се случва с друг рисков обект на територията на район „Централен” – баня Орта Мезар?
- Продължаваме да се занимаваме с Орта Мезар. Минаха няколко комисии, на собственика са дадени предписания, има и съгласуван проект в Националния институт за недвижимо културно наследство за възстановяването на сградата.
- Собственикът твърди, че доскоро никой не го е уведомил, че проектът му е одобрен от Министерство на културата…
- През лятото имахме среща със собственика Радослав Бозуков, кмета на район „Централен” Георги Стаменов и аз. Там му се каза и му се показа писмото, от което става ясно, че проектът му е съгласуван. Проблемът е, че предписанията, които от Националния институт за недвижимо културно наследство са дали, не му харесват. Това обаче не зависи от човека, който е собственик на сградата културна ценност. Радослав Бозуков иска сградата да е на две нива. Видимо е обаче, че автентичната постройка е на едно. Баня Орта Мезар е паметник с местно значение, а това означава висок статут. Тоест - ако някой притежава такава сграда и не желае да се грижи с нея, ще има санкции. Ние сме в тясна връзка с Министерството на културата, за да предприемем съответните мерки и нещата да започнат да се случват. Няма как знакови обекти в Пловдив да бъдат оставяни на разрухата. Специално банята е опасна.
- Кои други сгради са в риск?
- Ако говорим за сгради с особено висока културно-историческа стойност, бих казал, че са две в Стария град. Те са под наблюдение. Намират се на ул. „Кирил Нектариев” и на ул. „Панайот Волов”. Едната на практика е неспасяема, а за другата все още има шанс. И при двете къщи става дума за липса на възможност от страна на собствениците. Водим диалог с тях в продължение на повече от година. Струва ни се обаче, че и към двете сгради ще трябва да подходим с намеса от страна общината, ако междувременно не се намери купувач, който да инвестира. Едната от тях се продава. Тук има един етичен момент – това е твоята къща, тук си се родил, отраснал си. Живял си през целия си съзнателен живот. Дори и в момента, въпреки риска, вътре продължават да живеят там. Тези сгради са опасни и за тях, и за околните.
Ние им предложихме да бъдат настанени във временни общински жилища, докато вземем мерки за обезопасяването на къщите. За съжаление, те не искат да приемат този вариант.
- Какво следва?
- Ще пристъпим към принудителни действия, крайна мярка е, но за съжаление може да се стигне и до там. Ще трябва да се прекъсне ток и вода, да се издаде забрана за ползване. След това едната къща на ул. „Кирил Нектариев” ще трябва да се укрепи за сметка на общината. За съжаление другата на ул. „Панайот Волов” е в неспасяемо състояние. На базата на заснемане тя трябва да се преизгради наново като отвътре се снемат на съхранение елементите, които представляват художествена ценност – алафранга, дървен таван, част от прозорците, елементи на интериора. Все пак трябва да уточним, че и двете сгради са индивидуални паметници на културата.
Това са сградите в най-критично състояние. Вероятно в централната градска част има още много такива сгради, които имат проблеми в конструктивно отношение. Системата за мониторинг обаче не ни осигурява достъп до всички къщи – да ги проверяваме и оглеждаме. В крайна сметка това е задължение на самите собственици. И тогава когато сградата е в риск, да уведомят общината и Министерството на културата. Да предприемат съответните действия.
- Общината укрепва и след това си търси изразходваните средства по съдебен път ли?
- Да, такава е процедурата. И затова всички документи трябва да са много добре прецизирани. Макар че аз смятам, че инвестираните във възстановяване средства никога не са загубени, все пак е спасен един паметник на културата.
- Истината е, че случаи като тези на собствениците на къщите в Стария град са ужасен нонсенс – тези хора просто не могат да си позволят подобен ремонт вероятно…
- Големият проблем е, че у нас държавата в момента не подпомага хората, които притежават сгради недвижимо културно наследство. Във Франция до 50 процента от стойността на ремонта на такава сграда се осигурява от държавата, до 30 процента – от общината. Собственикът участва само с 20 процента. Срещу това, за да извърши възстановяването и реставрацията, той трябва да изтегли заем с много ниска лихва. Този заем се отпуска на базата на изработен проект. Реализира се под строгото наблюдение на държавни и общински институции. Ако проектът не бъде изпълнен, парите си остават за негова сметка и община и държава не му превеждат нищо. Този механизъм работи и затова нещата вървят. По същия начин стоят нещата и в другите големи европейски държави. В същото време ние казваме, че сме бедна държава. С това оправдание губим културно-историческото си наследство, защото няма механизъм за защита.
Стиропор и бутафория убиха къщата на хаджи Семко в КапанаДомът на Палавееви на ул. “Георги Бенковски“ бе една от малкото къщи в зоната, запазили автентични прозорци, корнизи, обрамчвания
- Но има и такива, които имат възможност и въпреки това не предприемат нищо. Пример са тютюневите складове.
- Две са положенията – хора, които имат средства, но не желаят, и хора, които нямат средства и не могат да реставрират къщите си в центъра на града. Първата група хора могат да бъдат принудени по административен път да изпълнят задълженията си, но по-трудна е ситуацията с тези собственици, които реално нямат възможност да ги поддържат. Има случаи, в които хората са в чужбина, нямаме връзка с тях. Или пък имат тук далечни наследници, които не могат или не искат да възстановят сградите. Тук вече по закон общината е длъжна да се намеси. За съжаление такава процедура е много тромава и дълга. На практика тя до този момент не е прилагана в България, а ние сме едни от първите, които ще трябва да приложат тези механизми. Тръгнали сме по този път.
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Къде отивате, ако сте в София през ...
бТВ Синема 05 май 21:00ч.
Режисьор: Ханс Петер Моланд
В ролите: Фарес Фарес Assad Николай Ли Карл Мьорк Джохан Луис Шмид Роуз Кнудсен Пол Свер Хаген Джоханъс
Възрастна дама иска да паркира колата си. Намества се между колите и блъска предната кола. След това блъска и задната.
Към нея бавно се приближава полицай и пита вежливо:
- Мадам, по слух ли паркирате?