Още 220 млн. лв. за пътните фирми след протест пред Народното събрание

строителните фирми, които поддържат пътната мрежа. Например по договори за 20 млн. лева се правят възлагания за 200 милиона лева, каза Василев. Той посочи, че това е нарушение на ЗОП, защото допълнителните възлаганияне може да са повече от 50 процента от стойността на договора.

Общата стойност, на това което ще бъде изработено до края на година и което все още не е разплатено е 1.3 милиарда лева, каза Василв. Иначе възлаганията от АПИ към фирмите са за общо 3.7 млрд. лева, но дейности за останалата част няма, допълни той.

За да бъдат разплатени тези пари е нужно АПИ да може да сключи анекси по договорите с фирмите. За това Министерството на финансите предлага Народното събрание да се позволи на АПИ да сключи тези анекси, за да станат договорите с изпълнителите валидни.

Предлагаме плащането по тези договори да става за петгодишен период на равни интервали, започвайки през 2022 година, каза Асен Василев.

По думите му другият начин е фирмите да си търсят парите по съдебен път, но това означава, че няма да има зимно почистване, ще спре и цялата строителна дейност.

Служебният кабинет предлага и "затягане на кранчета" в АПИ. Пътната агенция има списък с неизрядни изпълнители, който сега е с пожелателен характер, но ще стане задължителен за изпълнение, каза финансовият министър.

Правим така, че да има само банкови гаранции за изпълнение на договорите, а не застраховки, както е в момента по договорите за строителството на магистрала „Хемус“, каза Асен Василев. Той допълни, че занапред аванси на фирмите също задължително ще са с банкови гаранции от страна на изпълнителите.

Депутатът от ДПС Йордан Цонев предложи срокът за изплащане на задълженията към фирмите да е по-кратък - не повече от две или три години. Застраховките за изпълненията на договори да се признават, защото са по-евтини за фирмите от банковите гаранции, поиска още Йордан Цонев.

Депутатът от "Демократична България" Мартин Димитров попита дали МРРБ и АПИ са проверили реално извършената дейност на фирмите.

Срокът за разплащане към строителните фирми може да бъде съкратен от пет на три години, макар че решението ще натоварва бъдещите бюджети на АПИ. Ако се позволят застраховки по договорите вместо банкови гаранции, искам да посоча, че има застрахователни фирми, които не са капитализирани и издават застраховки за огромни суми, каза финансовият министър. Ако държавата се опита да си вземе парите от тях ще се стигне до срив в застрахователния сектор, допълни Асен Василев. Той поиска да има допълнителни гаранции по застраховките или те да са презастраховани в добре капитализирани застрахователни системи.

Виолета Комитова се среща с бранша

Междувременно служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова съобщи пред журналисти, че ще има среща с представителите на браншовата камара "Пътища" заради неизплатени от държавата средства за свършена от фирмите работа.

Готова съм да отговоря на всичко в детайли, знаете, че първо гледам документите, не искам да говоря политически, каза арх. Виолета Комитова. Тя  уточни, че срещата не е насрочена за днес, но предстои тези дни.

Строителният министър отново повтори позицията си, че при встъпването си в длъжност е установила, че до края на април целият бюджет на АПИ от 382 млн. лева за ремонтни дейности е похарчен от предишното правителството.

Заварихме, че пак предишното правителство е възложило ремонти на фирми за 1.5 млрд. лева и няма повече пари по бюджет, каза Комитова. Тя припомни, че това е практика от последните четири години. При бюджет от около 300 млн. лв. АПИ прави възлагания по 1.5 млрд. – 2 млрд. лв. годишно, като парите се изплащат в края на годината с министерски постановления.

Когато едни пари се раздават с министерски постановления и не се спазва бюджетът, защо правим изобщо бюджет, попита Комитова. Тя допълни, че всички организации в България могат да спазват бюджета, а само пътната агенция и "Автомагистрали" са излизали винаги извън негои са го надвишавали многократно.

 Снимка: БНР