План за развитие за 30 млрд. лв. - това е нужно на България сега

Видян 3274 пъти | Коментари 0
Гласували 0

Европейската комисия предложи най-големия в историята си пакет от мерки за справяне с икономическите последствия от корона вируса. Освен бюджета за периода 2021-2027 и вече договорения пакет от 540 милиарда евро, централно място е отделено на фонда за възстановяване, наречен “ЕС следващо поколение“, в размер на 750 милиарда евро.

Тази безпрецедентна сума се дава, за да компенсира различните възможности на страните членки за преодоляване на последствията от кризата и да ги предпази от задълбочаване на различията. Така например до 20 май 2020 г. ЕК разреши страните членки да предоставят държавна помощ за икономиките си в размер на 2 трилиона евро. От тях половината са предоставени само от Германия. Това представлява 29% от БВП на страната. Следват Италия, Франция и Белгия, съответно с 17%, 13.4% и 11%. От другата страна на скалата са страни като България, които са отделили по 2-3% от БВП. Логично е да се очаква, че тези, които отделиха повече средства за икономиките си в първите седмици на кризата, ще се стабилизират и ще излязат от нея много по-бързо. Другите – тези като България – ще имат много по-бавно и трудно възстановяване и ще изостанат още повече. Заради това ЕК предлага изоставащите да се подпомогнат с повече средства.

ЕК предлага България да получи 15 милиарда евро, а да участва във фонда с 3.3 милиарда. Така нетната сума, която ще получим извън предвиденото в европейския бюджет за следващите години е 11.7 милиарда евро или около 23 милиарда лева. Това е над 19% от БВП на страната. Разпределени за 4 години, това означава по около 5% от БВП за година. Добавени към над 3-те % от БВП, които получаваме от бюджета на ЕС, това прави над 8% годишно допълнително за икономиката ни.

Добрите новини обаче вървят с ангажименти.

За солидарността към нас трябва да се отплатим с резултати. След 4 години България трябва да бъде много по-близо да останалите от ЕС по отношение на производителност и доходи – елементите на т.нар. реална конвергенция. Нещо повече – ние трябва да се превърнем в модел за трансформация по отношение на Зеления договор за ограничаване на емисиите на въглероден двуокис и за цифровизация на икономиката.

Ще пропуснем ли поредния шанс, който ни предоставят историята и ЕС? Така, както пропуснахме последните 13 години членство, в които не се отлепихме от последното място и дори допуснахме тези преди нас да ни изпреварят още повече.

За да не се случи това,