Последният ден на Помпей на Брюлов. Защо това е шедьовър

Фразата "Последният ден на Помпей" е позната на всички. Това е така, защото гибелта на този древен град е изобразена някога от Карл Брюлов (1799-1852).

Дотолкова, че художникът преживява невероятен триумф. За първи път в Европа. Защото той нарисувал картината в Рим. Италианците се тълпели пред хотела му, за да имат честта да поздравят гения. Уолтър Скот седял пред картината с часове, изумен до дъното на душата си.

А какво се случвало в Русия, и това е трудно да си представим. В края на краищата Брюлов е създал нещо, което веднага е издигнало престижа на руската живопис на невиждана висота!

Хората на тълпи отивали да гледат картината и денем, и нощем. Брюлов бил удостоен с лична аудиенция при Николай I. Прозвището му "Карл Велики" се утвърдило трайно.

Само Александър Беноа, известен историк на изкуството от XIX и XX век, се осмелява да критикува "Помпей". И той критикува много гневно: "Ефетизъм... Живопис за всеки вкус... Театрално крещене... Стряскащи ефекти...".

И така, какво е поразило мнозинството и какво толкова е подразнило Беноа? Нека се опитаме да разберем.

Откъде Брюлов е взел сюжета
През 1828 г. младият Брюлов живее и работи в Рим. Малко преди това археолозите започнали разкопки на три града, загинали под пепелта на Везувий. Да, да, били са три. Помпей, Херкулан и Стабии.

Това е невероятно откритие за Европа. В крайна сметка дотогава животът на древните римляни е познат само от откъслечни писмени свидетелства. Но ето, че в продължение на 18 века са запазени три града! С всички къщи, фрески, храмове и обществени тоалетни.

Разбира се, Брюлов не можеше да подмине подобно събитие. И отишъл на мястото на разкопките. По това време Помпей бил разчистен най-добре. Художникът бил толкова поразен от видяното, че почти веднага започнал работа.

Работил много съвестно. 5 години. По-голямата част от времето прекарал в събиране на материали, скици. Самата работа отнела 9 месеца.

Брюлов, режисьорът на документални филми

Въпреки цялата "театралност", за която говори Беноа, в картината на Брюлов има много истина.

Мястото на действието не е измислено от майстора. Такава улица при Херкуланската порта всъщност има в Помпей. А руините на храм със стълбище все още стоят там.

А художникът лично е изследвал и останките на мъртвите. И някои от героите той открива в Помпей. Например мъртва жена, която прегръща двете си дъщери.

На една от улиците са намерени колела от каруци и разхвърляни бижута. Така на Брюлов му хрумва идеята да изобрази смъртта на знатна помпейска жена.

Тя се опитала да избяга с колесница, но подземен трус изхвърлил от паважа калдъръма и колелото я прегазило. Брюлов изобразява най-трагичния момент. Жената изпаднала от колесницата и умряла. А бебето ѝ, оцеляло при падането, плаче до тялото на майка си.

 Сред откритите скелети Брюлов видял езически жрец, който се опитал да отнесе богатствата му.

На платното той го показва как стиска здраво атрибутите за езически ритуали. Те са съставени от благородни метали, затова жрецът ги е занесъл със себе си. Той не изглежда в много благоприятна светлина в сравнение с християнския духовник.

Можем да го разпознаем по кръста на гърдите му. Той гледа смело към разярения Везувий. Ако ги разгледаме заедно, става ясно, че Брюльов специално противопоставя християнството на езичеството, а не в полза на последното.

 Сградите на картината също се срутват "правилно". Вулканолозите твърдят, че Брюлов е изобразил земетресение от 8 по Рихтер. И това е много автентично. Точно така се срутват сградите при земетресения с такава сила.

Осветлението на Брюлов също е много добре обмислено. Лавата на Везувий така ярко осветява фона, така насища сградите с червен цвят, че те сякаш горят.

В същото време предният план е осветен с бяла светлина от светкавицата. Този контраст прави пространството особено дълбоко. И в същото време е правдоподобно.

 Театралният режисьор Брюлов

Но при изобразяването на хората правдоподобността свършва. Тук, разбира се, Брюлов е далеч от реализма.

Какво щяхме да видим, ако Брюлов беше по-реалистичен? Щеше да има хаос и стълпотворение.

Нямаше да имаме възможност да се вгледаме във всеки герой. Щяхме да ги виждаме на фрагменти: крака, ръце, единият щеше да лежи върху другия. Щяха да са покрити със сажди и мръсотия. Лицата им щяха да са изкривени от ужас.

А какво виждаме в това на Брюлов? Групи от герои, подредени така, че да можем да видим всеки един от тях. Дори пред лицето на смъртта те са божествено красиви.

Някой ефективно вдига кон, който се е издигнал над земята. Някои грациозно покриват главите си с кухненски съдове. Някой красиво държи любим човек.

 Да, те са красиви като боговете. Дори когато очите им са пълни със сълзи от осъзнаването на предстоящата им гибел.

Но не всичко е идеализирано до такава степен от Брулов. Виждаме как един герой се опитва да хване падащи монети. Оставайки дребнав дори в такъв момент.

 Да, това е театрално представление. Това е катастрофа, колкото е възможно по-естетична. Беноа беше прав за това. Но само благодарение на тази театралност ние не се обръщаме с ужас.

Артистът ни дава възможност да съчувстваме на тези хора, но не и да повярваме, че след секунда те ще умрат.

Това е по-скоро красива легенда, отколкото сурова реалност. Тя е хипнотизиращо красива. Колкото и кощунствено да звучи това.

 Личното в Последният ден на Помпей

В картината можете да видите и личните преживявания на Брюлов. Може да се забележи, че всички главни героини на платното имат едно и също лице.

На различна възраст, с различни изражения, но те са една и съща жена - графиня Юлия Самойлова, любовта на живота на художника Брюлов.

За да докажем приликата, можем да сравним героините с портрета на Самойлова, който също виси в Руския музей.

Карл Брюлов. Графиня Самойлова напуска бала в дома на персийския пратеник (с осиновената си дъщеря Амасилия). 1842 г. Държавен руски музей

 Запознават се в Италия. Дори обикалят заедно руините на Помпей. А след това романтиката им се проточи с прекъсвания в продължение на 16 години. Връзката им е била свободна: т.е. и той, и тя са се оставяли да бъдат увлечени от другите.

През това време Брюлов дори успява да се ожени. Той обаче бързо се развежда, буквално след 2 месеца. Едва след сватбата той научил ужасната тайна на новата си съпруга. Нейният любовник бил собственият ѝ баща, който желаел да остане в този си статут и занапред.

След такъв шок единствено Самойлова утешила художника.

Двамата се разделят окончателно през 1845 г., когато Самойлова решава да се омъжи за много красив оперен певец. Семейното ѝ щастие също не продължава дълго. Само година по-късно съпругът ѝ умира от рак.

 Самоилова се омъжва за трети път само за да си върне титлата графиня, която губи заради брака си с певеца. През целия си живот тя плащала голяма издръжка на съпруга си, без да живее с него. Така тя умира почти напълно обедняла.

От реално съществуващите хора на платното все още може да се види и самият Брюлов. Също и в ролята на художника, който покрива главата си с кутия с четки и бои.

 В обобщение. Защо "Последният ден на Помпей" е шедьовър

"Последният ден на Помпей" е монументален във всяко едно отношение. Огромно платно - 3 на 6 метра. Десетки герои. Множество детайли, по които можете да изучавате културата на древния Рим.

"Последният ден на Помпей" е история за една катастрофа, разказана много красиво и ефектно. Героите са самоотвержено изиграли ролите си. Специалните ефекти - на най-високо ниво. Осветлението е феноменално поставено. Това е театър, но много професионален театър.

В руската живопис никой друг не е успял да напише такава катастрофа. В западната живопис "Помпей" може да се сравни само със "Салът на Медуза" на Жерико.

И дори самият Брюлов не можа да надмине себе си. След "Помпей" той така и не успява да създаде подобен шедьовър. Въпреки че ще живее още 19 години...

Източник: Дневник живописи, Оксана Копенкина