Президентът наложи вето на 48-часовия таен арест

М О Т И В И

ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РАЗПОРЕДБИ ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, ПРИЕТ ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 13 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.

Уважаеми народни представители,

Република България е демократична и правова държава и повече от десетилетие е член на Европейския съюз, като споделя целите за поддържане и развитие на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Отстояването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите е неизменно условие за развитие на европейските правни системи.

За повишаване на доверието в наказателното правосъдие на държавите членки, което да доведе до по-ефективно съдебно сътрудничество, в Европейския съюз са установени минимални правила във връзка с правото на достъп до адвокат в наказателното производство, правото на уведомяване на трето лице при задържане, както и правото на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане. Част от разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД НК) са насочени именно към тези права. Тяхната значимост е извън съмнение и именно поради това не мога да споделя подхода на законодателя към въвежданите ограничения на правото за уведомяване на трето лице при задържане. Тези ограничения се съдържат в § 7, т. 5, б. „в“ и т. 19 от ЗИД НК, с които се създават съответно ал. 9 в чл. 63 и ал. 5 в чл. 386 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Новата уредба допуска уведомяването за задържане да може да се отложи за срок до 48 часа, „когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство“. При същите хипотези и с цел да се защити най-добрият интерес на задържан непълнолетен, уведомяването по новата уредба може да се отложи за срок до 24 часа. За сравнение - досегашната уредба изисква незабавно уведомяване на семейството на обвиняемия за задържането му и, ако обвиняемият желае – на работодателя (чл. 63, ал. 7 НПК), а по отношение на непълнолетните незабавно се съобщава на техните родители или попечители, както и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик (чл. 386, ал. 4 НПК). Така с възможността за отлагане новата уредба въвежда изключения от съществуващите досега правила за уведомяване при задържането.

Подкрепям всички усилия и мерки в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност, за които считам приетите промени за уместни и оправдани. Не съм съгласен, обаче, с подхода на законодателя, който не очертава кръга на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването. Следва да се подчертае, че правото на уведомяване е част от гаранциите за задържаните лица срещу малтретиране, признати в практиката на Европейския съд по правата на човека. Тази практика обхваща и държави членки на Европейския съюз и утвърждава осигуряването на своевременна възможност задържаният да се свърже с близките си като гаранция за спазване на основни права по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (в този смисъл Boyle and Rice v. the United Kingdom; Golder v. the United Kingdom; Silver and Others v. the United Kingdom,; Szuluk v. the United Kingdom; A.B. v. the Netherlands; Davison v. the United Kingdom; Lebois v . Bulgariа).