Приеха 10 г. давност, та и с обратна сила

ал. 3 За давността по ал. 1 се прилагат чл. 115 и 118.

Т.е. давност няма да тече в изброените в осемте точки хипотези, между близки роднини и докато трае съдебният процес за вземането, както за отсрочени и разсрочени вземания. Но освен това днес по предложение на Христиан Митев беше добавено, че тя няма да важи за вземания по повод на приватизационна сделки и за реституирано имущество.
Както „Лекс“ писа, със специална преходна разпоредба се предвижда, че новата давност ще се прилага и за заварените случаи. Като се уреждат три различни момента, от които тя ще започне да тече.

За вземане, за което не е заведено нито съдебно, нито изпълнително дело, се въвежда правилото, че абсолютната давност ще започне да тече от деня, в който то е станало изискуемо.

Ако вече има висящо съдебно дело – от момента на влизане в сила на акта, с който вземането е признато.

А ако за дълга вече има изпълнително дело – давността започва да тече от деня на първото действие по изпълнението. Първоначално се предвиждаше 10-те години да започнат да текат от образуването на изпълнителното дело, но по предложение на Искрен Веселинов от „Обединени патриоти“ беше прието да е първото действие по изпълнението. Той мотивира редакцията с това, че вижда възможност в противен случай кредиторите да злоупотребят в преходния период и да удължат давността на вземането си като прекратят вече образувано изпълнително производство.

Точната формулировка на преходната разпоредба е: „§2 За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането“.